«Грешка»

Зимата съвсем побесня — разшета се безжалостно студена, с натрапчиво бяла хубост по омърлушените улички в града. И пак заваля дребав снежец.

На Коледа, късно вечерта, една закъсняла двойка оставяше нетрайни дири в скриптящия сняг. Студът ги гонеше към влажната стаичка, в която живееха от есента. Милен стискаше под мишница родопско одеало, дар от тъща му за празника.

Силва прекъсна равномерното хрупане на стъпките им:

— Мило, колко ли е студено у нас?

— Затоплили сме се от бързането и с това одеало имаме повече шансове да не студуваме — отвърна Милен, като погали замръзналата й буза. Бяха стигнали, той понечи да пъхне ключа във входната врата, но тя се оказа отключена.

„Странно“ — помисли си той, — „старците от горните етажи педантично се ключат, уплашени от непрестанните кражби, а сега вратата зее. Сигурно е заради празника“ — и на свой ред остави отворено. Качиха деветте стъпала до площадката, на която две срещуположни врати разделяха надгаражните стаички за квартиранти.

Милен подаде одеалото на жена си:

— Ще мина през тоалетната преди да вляза.

Зловонният клозет, един за четири стаи, забутан в тясно и пълно с вехтории коридорче, съвсем към задния двор на блока, плашеше Силва. В тъмното, едва мъждукащата крушка, почерняла и облечена в паяжини, хвърляше зловещи отблясъци върху забравените боклуци наоколо. Нощем със страх минаваше през мрачния лабиринт от врати и теснотия до там и обратно.

Не можеха да си позволят по-нормална квартира, наемите не бяха по джоба им, а трябваше да издържат в тази воняща дупка поне до пролетта.

Силва отвори междинната врата и се запровира между складираните непотребни мебели към дъното на коридора, където беше тяхната стая. Отвори, влезе с обувки и побърза да включи печката, която и без това работеше само на един реотан. Вече беше свикнала са миризмата на влага и само полюбопитства докъде е стигнал мухълът, който необезпокояван пълзеше по стените.

Силва се ослуша. Неясни гласове и шум дохождаха от стълбището. Крайно време беше съпругът й да се появи. Тя подаде глава в коридорчето, когато междинната врата се трясна в стената. Попада мазилка. За миг видя Милен и някакви мъже, които го дърпаха. Чу викове, видя пистолети опрени на тила му. Вратата се върна от обратно от удара и скри ужасяващата гледка.