«Онфльор»

Сближи ги случаят. Мари шофираше отдавна, но не разбираше нищо от машинариите, скрити под капака на двигателя. И когато есента закъса в околностите на градчето, се почувства наистина объркана. Дълго стоя на безлюдното шосе, преди да се появи първият пикап, който просто я подмина. Вече притъмняваше, кой ще ти спре по това време?… Тогава се сети, че пътят между тополите, стотина метра по-нагоре, водеше до някакъв чифлик. В него живееше около четиридесетгодишен, едър мъжага с големи ръце.

— Здравей… — Имаше спомен, че се казва Жан, но не смееше да се осланя на предположението си. Мъжът я огледа с невярващ поглед — в тая дивотия появата на жена беше малко чудо. И то, според вижданията му на почти отшелник, доста хубаво чудо…

Прескочила тридесетте, Мари беше с поокръглена фигура, но все още имаше какво да покаже на един жаден мъжки поглед. Стана й приятно, но и малко страшничко — в такава самотна вечер, накрай света, можеше да й се случи нещо вълнуващо. Вълнуващо, почти ужасяващо! Има извратени типове, които след като направят… нещо естествено с една самотна млада жена, вземат, че накълцат още изтръпналото й тяло за … ароматна наденица, например.

От първите му, объркани думи разбра, че няма от какво да се плаши. Оправи колата почти само с докосване, а после несмело й предложи да пийнат кафе. Или нещо друго… Отказа — и кафето, и другото… Но му благодари. По начин, който подсказва, че няма нищо против да се видят пак.

През нощта Жан спа неспокойно, буди се няколко пъти. Накрая не издържа, стана и извади от хладилника бутилката. Въпреки самотията, вече не пиеше много. Доктор Фелисие беше помахал предупредително пръст — бяха се появили някакви, засега невинни бодежи в сърдечната област.

Тук, в чифлика „Онфльор“ беше роден. Тук израсна. Големият свят като че ли малко го плашеше. След годините в казармата даже не се замисли и се върна при познатите хълмове. Войската го научи на две неща. Как се борави с оръжие — знание, без което един мъж не се чувства достатъчно мъж. И как се ходи при фифитата — поизносени момичета, които правят живота поносим.

Преди две години почина майка му. Самотията започна да го затиска в менгемето си. Но ето, че се появи Мари. Ангел от бял, топъл мрамор…