«Лосът»

Тереза, мисис Тропълстанс, бе най-богатата и най-опърничава старица в графство Уолдшир. Поведението й спрямо околния свят бе сякаш съчетание между обноските на придворна дама, отговаряща за одеждите на кралицата, и предводител на ловна хайка със съответния речник, който използват тези две особи. В домашна среда се държеше с онова своеволие, което сме склонни да приписваме, навярно без никакво основание, на американските политици в лоното на техните фракции. Преди около трийсет и пет години покойният Тиодър Тропълстанс остави в нейно владение значително богатство, голяма поземлена собственост и галерия, пълна с ценни картини. Оттогава изтече доста време, през което тя надживя сина си и се скара с по-големия си внук, оженил се без нейното съгласие и одобрение. По-малкият внук, Бърти Тропълстанс, бе определен за наследник на това огромно имущество и като такъв бе обект на внимание и загриженост от страна на около петдесет амбициозни майки с дъщери за женене. Бърти бе добродушен, сговорчив младеж, който с готовност би се оженил за всяка девойка с подходящи препоръки и не възнамеряваше да си губи времето, влюбвайки се в обект, обхванат от ветото на баба му. Подходящите препоръки трябваше да дойдат именно от мисис Тропълстанс.

Приемите на Тереза винаги бяха допълвани с обилна гарнитура от представителни млади жени и бдителни грижовни майки, но ако възникнеше шанс някое от момичетата да засенчи останалите като евентуална кандидат-съпруга на внука, старата дама мигновено я обезсърчаваше. Тук ставаше дума за наследството на нейното имущество и тя очевидно смяташе да се наслади докрай на властта си да избира, да приема или да отхвърля. Предпочитанията на самия Бърти в случая нямаха особено значение — той спадаше към мъжете, които могат да бъдат безгрижно щастливи с каквато и да е съпруга; освен това през целия си живот съвсем спокойно се бе съобразявал с волята на баба си, тъй че едва ли щеше да се разбунтува, ако тя му избереше и другарка в жизнения път.

Гостите, събрани под покрива на Тереза по коледните празници през хиляда деветстотин и някоя година, бяха по-малобройни от друг път; това обстоятелство изпълваше с радостни предчувствия мисис Йонлит, която също бе сред поканените. Дора Йонлит и Бърти очевидно бяха родени един за друг, сподели тя с жената на викария, и ако старата дама свикнеше често да ги вижда заедно, навярно сама щеше да стигне до извода, че от тях би излязла чудесна съпружеска двойка.