«Груйчо Адвоката»

Едва ли има и сега възрастен кореняк казанлъчанин, който да не си спомня за една от популярните личности от стария Казанлък — Груйчо Адвоката. Неговото присъствие навремето се набиваше в съзнанието на всеки, който го познава, пък и на този, който за първи път го срещне.

В регистрите на общината беше записан Грую Л. Груев, но едва ли някой би казал, че познава такава личност.

Груйчо Адвоката — така беше известен той! И то с право! Защото по професия беше адвокат, познаващ и владеещ добре занаята си и с богата клиентела.

Но неговата популярност се дължеше не толкова на професията му, колкото на качествата му като колоритна личност.

Срещнеш ли го на улицата не може да не го изгледаш от глава до пети!

Винаги издокаран. Обикновено облечен в бял или в светъл костюм и съответно такава мека широкопола шапка на главата. С бастунче в ръка. Движеше се с елегантна стъпка. Главата му плавно се въртеше наляво — надясно с леко поклащане. Белите му загладени мустаци придаваха особен чар на винаги полусериозното, полуусмихнато лице. Маниерите му бяха много изискани и фини, особено поклоните и реверансите, които правеше при поздрав с познат. И нещо, с което той си остава най-забележителен — на левия ревер на сакото му през цялата година, и зиме, и лете, имаше затъкната китка цвете.

По тези цветя, казваха, можеш да се ориентираш безпогрешно за годишните сезони.

За времето си домът му (сега е запазена част от него) беше един от хубавите на улица „Хр. Ботев“. Състоеше се от няколко приземни стаи, потънали в зеленината на големия му двор, в който се влизаше през врата на голямата дървена порта. Ледени струи вода се изливаха от устата на издялана от мрамор глава на лъв на мраморна чешма, строена през 1925 година.

Груйчо беше голям сладкодумец. За него казваха, че от девет баира вода може да ти докара.

Не му липсваше и чувство за хумор.

— На този свят — казваше ми Груйчо — говори за него около 85-годишен негов сродник — съществуват три злини: адвокатът, докторът и попът. Адвокатът ти гледа делото, докато ти вземе имота, и ти от притеснение се разболееш. Като болен те поема докторът, който те лекува, докато те умори. Последен, след смъртта ти, поема щафетата попът, който те скубе до девето коляно.

Забележително събитие в иначе спокойния живот на Груйчо бе сватбата на дъщеря му Радослава — жена едра, с големи черни очи, с дълга смолиста коса, с една дума — хубавица.

Приготовленията за нея Груйчо започва отдалече. Казанлъшки зевзек по този случай съчинява песен, която се пееше дълги години, пък и днес още я знаят кореняците казанлъчани.

Доколкото си спомням, съдържанието й (може би е непълно) е, следното:

И понеже женихът предявява претенции за голяма зестра, което разсърдва Груйчо и той иска да развали сватбата, песента завършва със следния куплет:

И все пак сватбата се състоя.

За времето си, известните ловци в града, дето се вика, се брояха на пръсти. Един от тях и то много запален беше Груйчо — първи председател на казанлъшкото ловно-стрелческо дружество. На лов ходеше също така издокаран в пълна ловна униформа. Ударения заек не го слагаше в раницата, а го носеше на ръка, а останалият пернат дивеч: яребици, пъдпъдъци и други висяха на ресните на патрондаша му. И разбира се, пътят му при тези случаи на връщане от лов винаги минаваше през площада. До него на синджир вървеше любимото му ловно куче-пилчар с име Барон, с ловните качества на което той се гордееше много.

Това куче беше много зло и затова портата им беше винаги затворена.

Веднъж край тях минава млад мъж, неподозиращ нищо. Кучето се спуска през забравената отворена врата и му разкъсва панталоните.

Груйчо вижда това, не отвръща с нищо на оплакванията и ругатните на мъжа, влиза вкъщи, взема ловната си пушка, вика кучето и изпразва в него двете цеви.

Такъв беше Груйчо. Строг и справедлив и спрямо най-близките си.

А и до деня, в който с китка цвете на ревера си напусна този свят, си остана непроменен.

Информация за текста

© 1994 Иван Събчев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък

Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994

Редактор: Йордан Йорданов

Художник: Теню Пиндарев

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00