«Зеленей се горо-сестро…»

Зеленей се горо-сестро, зеленей се, хубавей, нека в твойто клоне често жална песен славей пей! Нека пее вместо попа над моя труп изранен, ази скоро под тоя дъб ще издъхна млад, зелен. Ще се гостят с месата ми твойте хищни зверове, ще развлекат костите ми в дърлбоките долове. И в черепа, дето мисъл свещена съм аз хранил, ти ще видиш смок-усойник гнездо как си е завил. Ще да видиш!… Ех, какъв е лъжовния тоя свят — всичко в него, що живее рано-късно става прах. Не ме е жал, че незнаен сред гората ще умра, на тежките рани жертва, на жаждата и глада. Че не ще ме в гроб положи, че не ще ме поп опей, че вятъра по полето моя прах ще да развей! Най ми е жал, че не можа да сполучи моя план, че народа пак остана роб на бесния тиран. Че не можих както исках да си дода във града, и кир Янка във гърдите с ножа си да пробода. Защото е тоя Юда много хорица убил, и народа със турците колил, бесил, грабил, бил. Ех, види се горо-сестро, такваз била мойта чест, да умра, без да наситя праведната своя мест. Да умра преди да видя моя край освободен, и предателя наказан, и тиранина строшен! Но, послушай, горо-сестро, аз усещам пред смъртта, че след малко ще възкръсне България из калта! Че ще дойде Избавител, той турците ще строши, и свободата, ред и правда в таз страна ще въдвори. Тогаз, горо, вместо мене на народа ти кажи, да не слуша голи думи и измислени лъжи Да не вярва, че крадеца във честта си се кълне, да говори убиеца, че за правда ще умре. Да не вярва, че вълка е вече нрава си сменил, и с овцете че живее мирно се е съдружил. Да не вярва предателя, че ще стане патриот, да не суша съветите на сегашен(?) идиот… ………………

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мирослава Фъндъкова, Мартин Митов и Вера Бучкова

Публикация: Стефан Стамболов, „Запомни ме, Живот! Поезия и публицистика“, „Абагар“, С. 1993, Съставителство, предговор и приложение проф. д-р И. Радев.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-11-14 08:00:00