«Сини очи»

Тя бе начинаеща киноартистка, а той шофьор на такси и двамата се срещнаха в големия град, където стават такива неща.

Тя се казваше Естел Руд и имаше седем милиона долара плюс няколко цента, до които можеше и да се добере след две години, тъй че сами разбирате — беше още на деветнайсет. И тъкмо поради това, както и защото въпреки произхода си беше съвсем нормално момиче, сега вършеше нещо безумно. Пътуваше с такси, а таксито слизаше към центъра, все по-далеч и по-далеч от изисканото предградие, където я бяха заточили в Школата за усъвършенстване на госпожа Ван Курп. Смяташе се за достатъчно съвършена, макар и не според представите на госпожа Ван Курп. Беше й писнало да я усъвършенстват, ако разбирате какво искам да кажа, и вдигна бунт, тъй като в Школата не й харесваше.

Нахвърля си дрешките в куфар и тихичко скочи през прозореца. Имаше триста долара и куп погрешни представи как сама ще направи кариера и ще се изсмее в лицата на роднините, дето мислят, че по-добре знаят какво й трябва. Канеше се да извърши фокуса, наричан в киното „затъмнение“, което бе много егоистично от нейна страна. Но досега толкова бе плакала и умолявала, толкова бе обяснявала, че не харесва Школата на госпожа Ван Курп, а никой не я изслуша, затова реши, че не я обичат — което също не бе вярно, но й осигуряваше основателен претекст да предприеме нещо дръзко.

Ето, че се люшкаше в грамадно такси към нов и свободен живот, като се чувстваше мъничка, храбра и възхитителна, защото бе едва на деветнайсет и вярваше, че е много хитра. Но след половин час взе да се чувства самотна. Трябваше някой да й каже, че е мъничка, храбра и възхитителна, а наоколо нямаше жива душа освен шофьора. Тогава го заговори.

Той явно бе свикнал и отговаряше само с ръмжене. Тя реши, че човек, дето само ръмжи, не ще да е твърде умен и почна да обяснява подробно. Седеше облегната назад и приказваше, приказваше, без да гледа накъде пътуват. Колкото повече говореше, толкова по-горда се чувстваше и преди да се усети, вече му каза коя е и какво точно върши. Описа го много цветисто и тъй като онзи продължаваше да мълчи, тя накрая запита:

— И какво мислите за мен сега?

Беше доста напрегната.

Таксито спря, шофьорът излезе, извади куфара от багажника и отвори вратата.

— Мисля, че си вироглава хлапачка — каза той и я издърпа навън.