«Призрачен шанс»

„Нещо ме преследва!“ — каза тя глухо и побягна.

По някакъв начин това ме грабна и заинтригува. Може би, поради това че бе толкова малка и крехка и с толкова бяла коса. Може би, защото с тази бяла коса и тъй нататък, тя изглеждаше толкова млада и безпомощна. Мисля, обаче, че стана най-вече заради това, което каза. „Нещо ме преследва“, а не „някой“. „Нещо“. И затова се затичах подир нея.

Настигнах я на пресечката и я хванах за рамото. Тя ахна и се отдръпна.

— Спокойно, госпожо — едва си поемах дъх. — Няма да му дам да те хване.

Закова на място толкова неочаквано рязко, че едва не я повалих на земята. Гледахме се един друг. Големите черни очи хич не отиваха на косите й.

— Какво те кара да спринтираш така в три часа през нощта?

— А теб какво те кара да се интересуваш? — мек и мелодичен глас.

— Виж сега, ти започна този разговор.

Понечи да заговори, но нещо над рамото ми привлече погледа й. Замря за миг, но аз бях така очарован от израза на лицето й, че не си дадох труд да проследя какво гледа. Рязко върна погледа си към лицето ми и ме шамароса. Силно. Отдръпнах се и започнах да ругая и докато приключа с това, тя вече бе избягала докъм средата на блока. Потърках пострадалата си буза и се отказах да последвам момичето.

След няколко дни видях Хенри Гейд и му разказах случката. Хенри е практичен психолог. Може да е по-правилно да кажа, че се занимава с приложна психология, защото Хенри хич не е практичен. Той е по теориите. Няма друг човек, който да развива повече теории от Хенри. Той е трийсетгодишен, плешив и печели купища пари, без да върши никаква работа.

— Мисля, че беше луда — казах.

— О — възкликна Хенри и допря носа си с пръст. Носът май бе по-дълъг. — А ти попита ли я какво мисли тя самата?

— Не. Питах я единствено защо тича по това време на нощта.

— Твоят проблем, Гас, е че не си никак романтичен. Трябвало е да я прегърнеш и да я обсипеш с целувки.

— Тя би ме шама…

— И без друго го е направила, нали така? — рече Хенри и си отиде.

Хенри умее да се шегува. Но понякога той казваше ей такива шантави неща, без да се шегува ни най-малко.