Споменатата птица ТУ 154 бавно се плъзна по гладката писта на софийската Аерогара. Освен ние шестимата български специалисти, останалите пътници бяха съветски граждани, жени и мъже, и деца, туристи, които бяха посетили нашата страна. Пътуването беше много задушевно и весело. На височина на 13–14 хиляди метра ние прелитахме над Румъния, после над Украйна. Под нас се ширеха огромните полета, реки, градове и села. Като зелен килим се простираше под нас величествения боянски лес. След няколко часов полет стоманената птица почна да снижава полета наближавайки Шереметиево 2. И когато докосна пистата искам да кажа един факт, който ме удиви. Всички пътници зяпаха „кипучая магучая“ — което показваше огромните национални чувства на този народ. Това ми напомни за годините, когато руските войски през Втората Световна война навлязоха в нашата страна и пееха една своя песен, от която съм запомнил няколко думи:
— Хубава страна е България, но по-хубав е Съветският съюз.
* * *След приземяването започнаха граничните и митническите проверки, в които се случиха и някои комични ситуации, за които искам да кажа. Минавайки ми бе зададен въпрос от дежурния митничар, следния въпрос:
— Золото йест? — аз отговорих с типичния си шопски акцент:
— От дека? — светна усмивка на митничаря и той спокойно ме пропусна.
Следваше санитарноветеринарна проверка. Пред мен вървеше оная 45 годишна софиянка, която по разговора с дежурната рускиня стана ясно че живее в „Люлин“ и отива в Москва при дъщеря си, която учи там.
Между тях настъпи един много комичен разговор, който искам по памет да разкажа.
Дежурната намира плик със смачкани домати и казва:
— Памидори нет. Они плохи.
— Не съм виновна. — казва софиянката — Вчера ги вземах от Бай Иван от „Люлин“ и не съм видела че ми е сложил смачкани.
— А где Бай Иван сега?
— Той е в „Люлин“, до пазара. Като се върна ще ги подменя с по-здрави.
* * *Излизайки от митницата се намерихме на обширен площад, а колегата Краси се произнесе:
— Ето, вече сме в девети картофен пояс…
Комментарии к книге «От Витоша до Мамаевкурган», Стоил Симов
Всего 0 комментариев