«Кръвта, която тече в жилите ни, е человеческа»

Известието, че в Туна вилаети1 и тука в Цариград българите отворили разписи за спомоществования за пострадавшите критяне-мюсюлмане, раздигнали гледаме пак злъчната на някои от нашите недоброжелатели и недобромисленици. Не липсуват же според чуванието ни и порицателни на това человеколюбиво дело, както и на подаденият преди малко адрес, които да ни осъждат като туркомани и заклети уж неприятели на християните и едноверните наши братия гърците. За длъжни ся считаме и пред народа си, н пред человечеството изобщо да възвисим гласът си противу тези неправедни и язвителни хули и клевети връх народа ни.

Не, право да си кажем, макар че сме претърпели п търпим и днес безчетни неправди, обиди и всякакви озлобления от тези наши братия и кръстници, озлобления, за каквито едва ли имат и най-малкото понятие тези, които безразсъдно ни осъждат; макар да ечи и днес в ушите ни гласът на думите (τους συγχωνευωμευντα τους συγχωνευωμεν)2, макар и да ся ясни и явни техните стремления за уничтожението на най-свидното нам на светът нещо — народността ни, при всичките от тяхна страна давани поводи за развръзвание на връзките от единоверството, ний не сме престанали с напрегнати усилия да поддържаме неразвръзванието и непрекъсванието им, не сме изгубили ни на минута съчувствието си към тези стари наши съседи, няма и да го изгубим. Чувството на враждебност е чуждо от сърцето на простодушният и искреният българин и ако че водим ожесточена борба противу домогванията им да ни погълнат п попият, ний сме далеч от да мислим за тях същото и да желайме злото им. Познаваме преимуществата на гръцкият народ, почитаме заслугите му към светът за науките и към нас, собствено за вярата, оценяваме високоблагородните му стремления към всяко изящно, но не можем да не жалейме за заблужденията му и да го не окайваме за нещастията му, които сам на себе си навлича, от една страна, с непомерните си и продерзлнвите си предначинания, а от друга, с гордите и себелюбивите си претенции не само да властвува деспотически над другите, но и да ги топи в горнилото на елинизма.