«Основите на днешната цивилизация»

Както в природния свят всяка ствар1 расте и ся развива според свойствените си качества, тъй и человек изявява живота си в обществото съобразно с естеството си. От многобройните определения, които ся дадоха връх туй чудно наистина и многообразно същество, най-точното е онуй, което определя человека животно обществено напредователно. Человек, щом си съзнае, поченва да гони едно кое-годе улучшепне в състоянието си. Стремлението, явно или тайно, към едно усъвършенствувание ся вижда като един закон, вроден в него. Всичките сили на человечеството въобще връх тази точка ся съсредоточават. Сякаш че има някоя тайнствена сила, която да го гони непреривно и да му повтаря ежедневно: Напред! Напред! И наистина колкото пречки и да са ся представяли, то при всичко това человечеството всякога пак е вървяло и върви еще в пътят на напредъкът.

Но може ли да стане напредък, може ли да ся усъвършенствува человечеството вън от обществото, вън от гражданския и политическия живот? Ето въпрос колкото лек по видимому, толкоз по-тежък по важността си и по разискванията, които той въздигна между учените. Но ако е неоспорима истина, че человек е не само животно напредователно, но и обществено, също тъй е несумнително, че и напреднуванието е невъзможно вън от политическия и гражданския живот. Напротив, колко повече чо-ловек ся обучава в тойзи живот, толкоз по-лесно ся върши и постепенното усъвършенствувание и толкоз по-чувствително става то. Политическия и гражданския живот е даже и главната цел, която гони человек в деятелността си и в подвизите си за едно по-горне усъвършенствувание, защото само от разпространението на тойзи живот ще ся роди с време съвършеното братолюбие между человеците.

И тъй, благополучните устроения на человеческите общества и непрестанното им движение към напредванието, ето що съставя цивилизацията, реч, която и по самото си латинско произхождение значи начинът, с който живеят членовете на един благоустроен град, на едно мъдроуправляемо общество.