«Мустанги, убийци, Ласитър»

Ласитър подкара кафявия си кон през гората. Дърветата бяха нарядко. В далечината се виждаше пътят. Насреща му с все сила се носеше каруца. Конете летяха, но камшикът продължаваше да плющи по гърбовете им, а гласът, който ги подканяше да бързат, беше висок и писклив и издаваше ужас и страх.

„Състезание“, помисли си Ласитър. Секунди след това установи, че е бил прав. Но това беше надбягване на живот и смърт.

На капрата на фермерска каручка стоеше жена, която с камшик и диви крясъци подканваше конете да бързат. За момент Ласитър видя лицето й — пламнало и белязано от смъртен страх.

Отстрани галопираха двама мъже, които почти я настигаха. Лицата им бяха корави, очите им блестяха жадно и похотливо. Единият сграбчи поводите на левия кон, а другият се наведе от седлото на височина на капрата и посегна към юздите. Жената изплющя с камшика и остави кървава следа през лицето му. Но това не възпря нападателя. Ласитър успя да види как колата спря. Мъжете смъкнаха жената долу, повлякоха я със себе си и се скриха в храстите. Тя мълчеше, но продължаваше да се брани с диво, нямо отчаяние.

Ласитър скочи от седлото и стисна здраво своя „Паркър“, който висеше на колана му. Когато стигна храстите, двамата мъже бяха успели да смъкнат всички дрехи на жената. Докато единият й държеше ръцете, другият се опитваше да се намести между бедрата й. Тя напрягаше последните си сили, за да се освободи.

Ласитър често беше размишлявал по въпроса, но никога досега не беше успял да разбере подобни мъже. Защо да вземаш със сила това, което може да се получи навсякъде почти без пари? Ако не с нея, с безброй други жени. Дори безплатно. Само срещу няколко нежни думички… Наистина не можеше да ги разбере, а и досега не се беше намерил някой, който да му обясни.

Ласитър вдигна пушката си и я насочи срещу тях.

— Хайде, достатъчно! Спрете!

Двамата замръзнаха по местата си. Жената също не помръдна. Мъжът, който притискаше ръцете й към земята, вдигна очи. Другият се обърна. Похотливият израз в очите му беше от ясен по-ясен. Ласитър се приближи до него, и насочи двойната цев право в челото му. Мъжът вдигна ръце и хвърли плах поглед към двуцевката.

— Я не се намесвай! — извика другият.

Беше нисък, набит мъж на около 40 години. Лицето му беше пурпурночервено от възбуда, а сега и от гняв. Пръстите му висяха като нокти на птица над револвера, закачен на колана.