«Глад»

През цялото лято напразно копняхадушите за капчица дъжд.Небето бе сякаш запалена стряхаи в суша безмилостна вред изгоряхаполята с пшеница и ръж.И ужас облъхна селяците бедни,сърцата им скръб вледени.Те шушнат, споглеждат се трепетни, бледни,а бърже дояждат се вече последниприкрити от лани храни.Една подир друга прихлупени хижипустеят и неми стърчат.Тълпа след тълпа из полята се ниже,а мълком по техните стъпки се движизловещия хищник Гладът.Като безчислени ята,подгонени от есента,далеч, далеч отлитат шеметни пълчища.Очи извръщат се назад,където в бронзов прах трептяттополите на горестните им селища.И ето плачеща жена,до нея плахо отстрана,привел в печал глава, върви мужик замислен.Край тях притискат се деца,с изпити, смаяни лица,и впиват поглед из кервана многочислен.В душата скръб, пред поглед тъпблуждай и гасне образ скъп.А огнена земята майка ги поглеждас раззинали пукнатинии сякаш леден смях звънии помразява всяка трепетна надежда.Сивожълти безплодни полясе простират кат смъртен савани по тях безконечен керван,поразен от съдбата си зла.Накъде и по кой път сега?В безконечна, задрямала степни покой, ни вода, нито хлеб!Само ужас и черна тъга.Вред безлюдни и глухи села.А сред жълтите тез пустотисгорещеният въздух трептис милиони прозрачни крила.А в полето, днес облето в безутешна, бурна скръб,бодро щеше да се носи песента на звънък сръп.И смехът на волни деви щеше буйно да звънинад облъханите с гибел безпределни равнини.Ширни ниви златогриви щяха кротко да сведатнатежали класове над родна черноземна гръд.Вредом сини метличини, кат очите на деца,щеха да мълвят утеха за селяшките сърца.Ех, нали и таз година с толкоз грижи и тегларазорани и засяни бяха мъртвите поля!Черни мъки всекидневни, черни тежки капки пот,а сред тия сиви степи нито искрица живот!И ето, безкрайни, безхлебни керванисе точат из прашния път,над тях небесата оловни саванибезмълвно простират. И в скръб изтерзаниселяците бедни вървят…И все тъй пустеят прихлупени хижи,пустеят и неми стърчат.Керван след керван из полята се ниже,а мълком по техните стъпки се движивсевластната хищница Смърт. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5367]

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00