«Кървав изгрев»

В ден като днешния — събота, доста хора се женят, и аз бях решил да направя същото. Едва зазоряваше и е направо идиотско да си буден в пас като този, но изобщо не можех да мигна от разни мисли какво точно ще става през настъпващия ден. Пред очите ми беше Рондин — гола и зовяща, дори и така — дълбоко заспала в леглото си, едва на няколко преки оттук към центъра. Съвсем скоро нямаше да я има и тази нещастна миля разстояние, която ни разделяше.

В главата ми бе вече съчинена категорична оставка, която щях да връча на Мартин Грейди. Определено нямаше да му хареса. Сигурен съм, че би направил всичко, за да ме спре, но сега вече той „не върви“. Времето на пистолетите отминава. Всичко явно отива към разведряване и руснаците вече могат да ме извадят от списък „А“. Които и да са бъдещите мишени, определени от Грейди за мен, вече ще могат да дишат по-спокойно, защото просто няма да се намери никой друг, достатъчно добър и толкова бърз като мен, че да се справи от всяко положение. Нито пък би се забавлявал колкото аз. Излишна скромност не ме тормози, защото това си е самата истина.

Изобщо — да заминават но дяволите! Сега вече бъдещите ми жертви имат доста по-големи шансове да оцелеят за известно време, но в занаята накрая рано или късно виждат сметката на всеки. Просто отпадаш от играта във вид на покойник. Представях си какви ще почне да ги мъдри Грейди. Ще ми ги зареди разни за „патриотизъм“. Или ще ми напомни, че никой никога не изчезва от списък „А“. Тип като мене винаги ще бъде жадувана мишена за доста дула, ако не за друго, то поне да послужи за урок на останалите. Когато някой от нас се провали, ние всички усещаме удара върху себе си.

Или пък старият пес ще се пробва с древния номер, взет от висшата психология, да ми внуши, че типове като нас бъкат от разни импулси и оставането в занаята представлява жизнена необходимост, нещо като наркомания за откачалници от специалните служби.

Старият хитрец Грейди може да бъде страшно убедителен, но аз си имам един страхотен аргумент на моя страна — Рондин, а пък тя е безкрайно по-убедителна. Особено за мен!

Грейди, копеле, аз изчезвам! Напускам, изпарявам се! Никакви пистолети повече, никакъв екшън, никакви кървища! Писна ми от убийства! Измъквам се от джунглата жив и смятам да си остана така много жив и с малко белези от рани. Страшно обичах парите и работата, но сега много повече си падам по нещо друго. Тайгър Мен