«Ето го, идва животът»

В тази страна от лед, вятър и мрачнoсиви скали какви хора можеха да живеят? Бяха твърди, железни хора, коравосърдечни и скучни. Бяха издялани от камък, стъкло и стомана, не носеха никакви отличителни белези, все едно, че бяха сътворени с една единствена цел — да оцелеят. Създателят не се беше поколебал да ги снабди с проницателен ум, воля и издръжливост, но що се отнася до инициативност и творчество, сякаш самият той си беше направил някаква голяма шега (малцина знаят, че създателите обичат да се шегуват). Или пък беше решил, че няма по-добра възможност да оцелеят от тази да могат да смачкат вятъра в шепата си, да го завържат около кръста си като боен трофей, и да посеят ред в суетата на самата природа. Те не носеха белега на никакви несъвършенства, освен може би на едно…

Но нещата бяха на път да се променят.

Хикси направи параклиса — беше малко по-голям от представите за малък и спретнат. До тавана имаше поне три метра, заради което му се наложи да избие част от изолацията и вентилаторните тръби. Направи го в отломките на Старата Цивилизация, макар да имаше такава възможност в една от галериите на близката пещера. Реши, че тук Създателят бе особено концентриран — Хикси чувстваше как той се излъчва от всеки камък и от всяка греда, беше бледо сияние, от което можеш да загребеш, ако поискаш, или пък да го посееш в сърцето си и да чувстваш топлината му оттам. Хикси реши да гребе — щеше да го събира в малки енергопреносители и да го консервира.

Когато приключи с параклиса се почувства доволен — работата не бе от най-лесните и Хикси се гордееше, че тя бе предназначена за него. Програмата вървеше по план и Създателят щеше да бъде доволен. Хикси реши да го попита:

— Готов съм, Пин. Харесва ли ти?

— Браво, Хикси! — разнесе се металически глас. — Сега доближи енергопреносителите до олтара и ги постави в жертвеника. Един по един. Никой освен теб, Хикси, няма право да пристъпва зад иконостаса, разбираш ли това? Само ти. Ако някой друг го стори, ще бъде наказан.

— Разбира се, Пин.

— Добре, Хикси. Смятам, че се разбрахме с теб. Сега напусни параклиса, за да осветя енергопреносителите. Когато станат готови, ще те извикам.

— Да, Пин.