«Цар Дроздобрад»

Живял някога един цар, който имал много красива дъщеря. Но тя била толкова горда и високомерна, че все не харесвала своите обожатели. Отпращала ги един след друг и дори се подигравала с тях.

Веднъж царят заповядал да бъде устроено голямо пиршество и поканил от близо и отдалече всички благородници, които имали желание да се оженят. Дошли те да се представят и застанали в една редица: на първо място царете, после херцозите, князете, графовете и бароните, накрая обикновените благородници. Тогава накарали принцесата да ги разгледа, но тя у всеки намерила някакъв недостатък. Един й се сторил много дебел и тя казала:

— Винена бъчва.

Друг й се сторил много висок:

— Дълъг и тънък — същинско въже,

а от такива не стават мъже.

Трети й се сторил нисък:

— Този къс е и дебел —

патка е, но не орел.

Четвърти бил много блед.

Пети много — червендалест:

— Герест петльо.

Шести не стоял добре изправен:

— Истинско дърво зелено

и зад печка изсушено.

Особено смешен й се видял един цар в началото на редицата, понеже брадичката му била малко крива. И принцесата викнала:

— Ой, брадичката на тоз

човек е като на дрозд!

И оттогава му останал прякорът Дроздобрад.

Но старият цар, като видял, че дъщеря му само се подиграва с хората и отблъсква всички, ужасно се разгневил и се заклел, че ще я накара да вземе за мъж първия просяк, който се мерне пред портите на двореца.

След няколко дни под прозорците спрял един странстващ певец и запял с надеждата да получи макар и нищожна милостиня. Чул песента му царят и рекъл:

— Доведете го при мене!

Влязъл след малко певецът, облечен в изпоцапани, дрипави дрехи, попял на царя и на дъщеря му после протегнал ръка за милостиня. А царят казал:

— Твоята песен много ми хареса и затова ще ти дам дъщеря си за жена.

Принцесата изтръпнала от страх, но царят казал:

— Заклех се да те дам на първия просяк, който се мерне край двореца, и няма да престъпя клетвата си.

Не помогнали никакви жалби и никакви увещания, довели свещеника и принцесата била принудена да се венчае с певеца веднага. После царят рекъл:

— Сега ти си просякиня и не бива да останеш повече в двореца ми. Последвай мъжа си!

Уловил я просякът за ръка, извел я и тя тръгнала пеша с него. Стигнали до една голяма гора и тя попитала:

— Чия е тази хубава гора?

— Владение на цар Дроздобрад.

Да бе го взела, твоя би била.

— Ах, моя земен път е тъй нерад:

не взех тогава цар Дроздобрад!

После минали през тучно зелено поле и тя пак попитала:

— Чие е тук зеленото поле?

— Владение на цар Дроздобрад.

Да бе го взела, твое би било.

— Ах, моя земен път е тъй нерад:

не взех тогава царя Дроздобрад.

После минали през един голям град и тя пак попитала:

— А чий е този хубав град?

— Владение на царя Дроздобрад.

Да бе го взела, щеше твой да е.

— Ах, моя земен път е тъй нерад:

не взех тогава царя Дроздобрад.

Но певецът й казал:

— Никак не ми харесва, че непрекъснато желаеш друг за мъж. Толкова ли лош съм аз?

Накрая стигнали до една много мъничка къщурка и тя попитала:

— Чия ли е пък тази къща малка,

тъй вехта и прихлупена, и жалка?

Певецът отвърнал:

— Тази къща е моя и твоя, в нея ще живеем двама.

Вратата била ниска и принцесата навела глава, за да влезе.

— Къде е прислугата? — попитала тя.

— Каква прислуга? — отвърнал мъжът й. — Ти сама ще вършиш всичко, което искаш да бъде свършено. Запали веднага огън и сложи вода да сготвиш нещо, че съм ужасно уморен.

Но принцесата не умеела нито огън да запали, нито ядене да сготви, така че беднякът трябвало да и помогне да приготви криво-ляво нещо. А след като изяли оскъдната гозба, легнали да спят.

На другата сутрин той я събудил рано-рано и я накарал да се захване с домакинството.

Живели така няколко дни и изяли всичко, каквото имали за ядене. Тогава мъжът казал:

— Така не може да продължава: само да ядем, а да не печелим нищо. Ти трябва да плетеш кошници.

Отишъл той край реката, нарязал върбови вейки и ги донесъл у дома. Започнала тя да плете, но жилавите върбови вейки изранили нежните й ръце.

— Виждам, че не върви — рекъл мъжът. — Я по-добре седни да предеш, може би ще се справиш по-добре.

Седнала тя и се опитала да преде, но тънката нишка скоро порязала нежните й пръсти и те почнали да кървят.

— Виждаш ли — казал мъжът й, — не те бива за никаква работа; добре се наредих с тебе! Сега ще се помъча да започна търговия с грънци; ти ще ходиш на пазара и ще ги продаваш.

„Ох, помислила си тя, ако на пазара дойдат хора от татковото царство и ме видят как съм седнала да продавам грънци, как ще ми се подиграват!“

Но нямало какво да прави — трябвало да се съгласи, иначе щяла да умре от глад.

Първия ден потръгнало, защото тя била хубава, хората на драго сърце купували от нея и плащали, колкото им искала; мнозина дори давали парите и не вземали грънците. Със спечелените пари преживели известно време.

После мъжът пак купил нови глинени съдове. Отишла тя, седнала на края на пазара, наредила грънците край себе си и започнала да ги продава. Не щеш ли, пристигнал на кон един пиян хусар, блъснал се в грънците и ги счупил. Разплакала се тя и от уплаха не знаела какво да прави.

— Ох, какво ли ме чака! Какво ще каже мъжът ми! — завайкала се тя.

Отишла си тичешком вкъщи и му разказала какво се е случило.

— Така става, щом се сяда с грънци на края на пазара — казал мъжът й. — Стига си плакала сега, виждам, че не те бива за никаква работа. Но аз се отбих в царския дворец и питах дали нямат нужда от кухненска прислужница. Обещаха ми да те вземат и в замяна ще ти дават ядене.

Тогава принцесата отишла в двореца и станала кухненска прислужница — помагала на готвача и вършела най-черната работа. Закрепила под дрехата си две торбички с по едно гърненце, в които слагала каквото й отделяли от неизядената храна, и я занасяла вкъщи.

Случило се, че празнували сватбата на първородния царски син и горката жена се качила горе и застанала отвън до вратата на голямата зала, за да погледа. Като запалили свещите и почнали да влизат гостите, кой от кой по-хубав, и всичко засияло от разкош, сърцето й се свило. Тя се замислила за тежката си участ и проклела гордостта и високомерието си, които я довели до такова унижение и такава бедност. От време на време прислужниците й отстъпвали малко от чудесните гозби, които внасяли и изнасяли; тя слагала всичко в гърненцата си, за да ги занесе после у дома.

По едно време влязъл царският син, целият в кадифе и коприна и със златна верижка на шията. Като видял младата хубава жена, застанала до вратата, той я уловил за ръка и я повел да танцува с нея. Но тя се съпротивлявала и изтръпнала от страх като забелязала, че това е цар Дроздобрад, който искал ръката й и когото тя отблъснала с присмех. Но всичко било напразно — той я завел в залата. Не щеш ли, скъсала се връвта, на която били вързани торбичките. Гърненцета паднали, супата се разляла и късчетата месо се пръснали по пода. Като видели това, гостите почнали да се смеят и да се подиграват. Тя тъй се засрамила, че й се искало да потъне в земята. Спуснала се към вратата, за да избяга, но на стълбата я настигнал един мъж и я върнал. Като го погледнала, видяла, че това е цар Дроздобрад. Той й заговорил ласкаво:

— Не се плаши, аз и певецът, който живееше с тебе в бедната къщурка, сме един и същи човек. Заради тебе се престорих на друг. Аз бях също хусарят, който ти счупи грънците. Всичко това стана, за да сломя гордостта ти и да те накажа за високомерието, с което ти ме отблъсна.

Заплакала тя с горчиви сълзи и рекла:

— Бях много несправедлива към тебе и не заслужавам да бъда твоя жена.

Но царят й казал:

— Успокой се! Тежките дни свършиха, сега ще отпразнуваме сватбата си.

Дошли дворцовите прислужнички и облекли принцесата в разкошна рокля. Дошъл и баща й с цялата си придворна свита и всички й пожелали щастие. Чак сега започнала истинската веселба. Хубаво щеше да бъде, ако ти и аз също бяхме там.

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Brüder Grimm

König Drosselbart,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-04-29 13:46:46

Оглавление