«Умният шивач»

Имало едно време една царска дъщеря, която била много горделива. Когато в двореца идвал някой принц, който искал да се ожени за нея, тя му задавала трудна гатанка. И ако той не можел да я отгатне, изпращала го с подигравки.

Един ден тя разгласила из цялото царство, че ще приема в двореца всички млади мъже, които се наемат да отгатнат нейната гатанка. Който от тях я отгатне, макар и да не е царски син, тя ще се омъжи за него.

Идвали много момци, ала никой не успял да отгатне трудната гатанка.

Най-после дошли трима братя шивачи. Двамата мислели, че щом като майсторски владеят занаята си, ще отгатнат лесно гатанката. Третият, който не бил толкова добър в занаята, се надявал на късмета си. Когато тръгвали за царския дворец, двамата братя му рекли:

— Къде тръгваш и ти? Не се ли виждаш колко струваш? Една дреха не можеш да ушиеш, та царска гатанка ще отгатнеш!

Но той им отговорил:

— Вие по-добре не се бъркайте в моята работа. Кой може, кой не може — ще видим после.

И тримата братя застанали пред царската дъщеря и казали:

— Ние искаме да отгатнем гатанката. Няма по-умни от нас на света.

Царската дъщеря попитала:

— Косата ми е с два цвята. Познайте кои са цветовете.

Първияр шивач отговорил:

— Черен и бял.

Принцесата рекла:

— Отговорът ти е грешен. А сега нека другият да каже.

Вторият шивач рекъл:

— Щом косата ти не е черна и бяла, значи е кафява и червена.

— И ти не позна. Да каже третият. Сигурна съм, че той ще познае.

Тогава пристъпил третият шивач и рекъл:

— Прекрасна принцесо, твоята коса е златна и сребърна.

Като чула това, царската дъщеря пребледняла и едва не припаднала, защото третият шивач наистина познал, а тя мислела, че никой човек на света не може да познае.

Като се посъвзела, тя рекла:

— Има още едно условие. Довечера ще спиш в подземието — там има една мечка. Ако утре те намеря жив, ще се омъжа за теб.

Принцесата си мислела, че мечката ще го разкъса, защото дотогава никой не бил излязъл жив от подземието.

Ала шивачът не се изплашил и казал:

— Добре, съгласен съм. Ще спя при мечката.

Вечерта той слязъл в подземието. Мечката го посрещнала с протегнати лапи.

— Спокойно, спокойно, миличка! — рекъл шивачът. — Аз ще те успокоя.

Той седнал безгрижно на пода, извадил орехи от джоба си и започнал да яде.