«Жабокът-цар или Железният Хайнрих»

Някога, много, много отдавна, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били красиви. Но най-малката била толкова прелестна, че дори и слънцето, видяло много хубост по света, се удивявало, когато озарявало лицето й.

Близо до царския дворец се простирала голяма гъста гора. В гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил много горещ, най-малката принцеса отивала в гората и сядала на хладния кладенец. Когато й ставало скучно, вземала една златна топка, хвърляла я във въздуха и пак я улавяла; тази топка била най-любимата й играчка.

Не щеш ли, веднъж златната топка не паднала в протегнатите нагоре ръце на принцесата, а тупнала на земята, отскочила и паднала право във водата. Принцесата я проследила с очи, но топката изчезнала, а кладенецът бил толкова дълбок, че не се виждало дъното му. Тя заплакала и плачела толкова силно, че не можела да се успокои.

Но както плачела, някой й викнал:

— Какво ти е, царска дъще? Ридаеш така, че ще покъртиш и камък.

— Тя погледнала наоколо да види откъде идва гласът и зърнала един жабок. подал дебелата си грозна глава над водата.

— А, ти ли си, стари мокрьо? — рекла тя. — Плача за златната си топка, която падна в кладенеца.

— Хайде, не плачи! — отвърнал жабокът. — Аз бих ти помогнал, но какво ще ми дадеш, ако ти донеса играчката?

— Каквото искаш, драги — викнала тя, — роклята, бисерите, скъпоценните камъни, дори златната корона, която е на главата ми.

Жабокът рекъл:

— Не ми трябват роклята, бисерите, скъпоценните камъни и златната корона. Но ако се съгласиш да ме обикнеш, ако ме приемеш за другар в твоите игри, ако ми разрешиш да сядам на масата до тебе, да ям от твоята златна чинийка, да пия от твоята чашка, да спя в твоето креватче, ако ми обещаеш всичко това, аз ще сляза в кладенеца и ще ти донеса златната топка.

— О, да — рекла тя, — обещавам ти всичко, каквото искаш, стига само да ми донесеш топката.

Но си помислила: „Виж го какво дърдори глупавият жабок! Неговото място е във водата, при другите жаби, и работата му е да кряка, а не да бъде другар на човека“.

Като чул обещанието, жабокът се гмурнал във водата, спуснал се надолу и след малко отново изплавал горе — носел топката в устата си и я сложил на тревата.

Принцесата много се зарадвала като видяла пак хубавата си топка, вдигнала я и се затичала към двореца.