«Гъсарката»

816


1 страница из 5
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Живяла някога една царица. Мъжът й бил умрял преди много години, но тя имала хубава дъщеря. Когато пораснала, обещали я за жена на един царски син отвъд равнината.

Дошло уреченото време за сватбата и приготвили девойката за дългия път до чуждото царство. Старата царица й дала скъпи съдове и накити, злато и сребро и красиви украшения — с една дума, всичко каквото подобавало за царски невестини дарове, защото тя от все сърце обичала чедото си. Дала й и една придружителка, която трябвало да пътува заедно с невестата и да я предаде в ръцете на принца. Дали на всяка и по един кон за пътуването, но конят на принцесата можел да говори и се наричал Фалада.

Като ударил часът на раздялата, царицата отишла в спалнята си, взела едно ножче, порязала си с него пръстите на едната ръка, от които потекла кръв; взела с другата си ръка една бяла кърпичка, подържала я отдолу и оставила да капнат върху нея три капки кръв. Дала кърпичката на дъщеря си и й рекла:

— Мила дъще, пази добре тези три капки кръв, те ще ти послужат из пътя.

Тъжни били и двете, но си казали сбогом. Принцесата пъхнала кърпичката в пазвата си, възседнала коня и поела към новия си дом.

След като яздили непрекъснато цял час, тя усетила голяма жажда и рекла на придружителката си:

— Слез от коня и гребни с моята чаша малко вода от поточето — много съм жадна.

— Ако сте жадна — рекла придружителката, слезте, наведете се над водата и пийте. Няма да ви ставам слугиня.

Принцесата била наистина много жадна, слязла от коня, навела се над поточето и пила направо, без да гребне със златната чаша. После рекла:

— Горко ми!

А трите капки кръв се обадили:

— Да узнае това майка ти, сърцето й ще се пръсне от мъка.

Но принцесата била хрисима, замълчала и отново възседнала коня. Яздили още известно време, но денят бил топъл, слънцето припичало и тя скоро пак ожадняла. Наближили един водопад и понеже отдавна била забравила лошите думи на придружителката пак й рекла:

— Слез от коня и ми донеси малко вода във златната чаша.

Но придружителката отвърнала още по-високомерно:

— Ако искате да пиете, пийте сама. Няма да ви ставам слугиня.

Принцесата била много жадна, слязла от коня, навела се над бързоструйната вода, заплакала и казала:

— Горко ми!

А трите капки кръв пак се обадили:

— Да узнае това майка ти, сърцето й ще се пръсне от мъка.

Комментарии к книге «Гъсарката», Стоевски

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства