«Тримата калфи»

Живели някога трима калфи. Споразумели се, че където и да отидат, ще работят винаги заедно. Но дошли лоши времена и те останали без работа. Тогава решили да тръгнат по градове и села, за да си изкарват прехраната.

— Ако в първия град, в който пристигнем — казал единият от тях, — не успеем да си намерим работа, ще отидем в страноприемницата и ще се уговорим със стопанина, че ще му пишем кой от нас къде се намира и така всеки ще може да получи вест от другите. После ще се разделим.

По пътя срещнали един богат човек, който ги попитал кои са и откъде идват.

— Ние сме занаятчии и си търсим работа. Досега живяхме заедно, но ако не намерим работа, ще трябва да се разделим.

— Няма нужда да се разделяте — казал човекът. — Ако сте съгласни да вършите онова, което ще ви кажа, ще станете богати хора.

— Съгласни сме — казал единият калфа. — Стига да не си сложим грях на душата и да останем почтени хора.

— Не — отговорил пътникът, — нямам такива намерения.

В този миг вторият калфа погледнал краката на пътника и видял, че единият му крак е човешки, а другият е с конско копито. Разбрал, че това е дяволът и отказал да работи за него. Ала дяволът казал:

— Не се тревожете. Не става дума за вас, а за душата на друг човек, който наполовина ми принадлежи и скоро ще настъпи неговият час.

Калфите му повярвали и той им обяснил какво трябва да правят. На всеки въпрос единият трябвало да отговаря: „И тримата“, вторият — „За пари“, а третият — „Така трябва“. В замяна на това дяволът щял да ги възнагради богато, но при едно условие — да не казват нито дума повече. Иначе парите веднага щели да изчезнат.

Дяволът дал на калфите пари колкото можели да носят и им заповядал да отидат в една страноприемница. Когато пристигнали, стопанинът ги посрещнал и ги попитал:

— Ще хапнете ли нещо?

Първият калфа отговорил:

— И тримата.

— Разбира се — казал стопанинът, — така и предполагах.

Вторият калфа казал:

— За пари.

— Това е ясно от само себе си — отговорил стопанинът.

Тогава третият калфа казал:

— Така трябва.

Дали на тримата калфи вкусни ястия и хубаво вино. Те хапнали, пийнали и поискали да платят. Стопанинът им дал сметката, а първият калфа казал:

— И тримата.

Вторият казал:

— За пари.

Третият казал:

— Така трябва.

— Вярно е — обадил се стопанинът. — Ще платите и тримата, а без пари не бих ви дал нищо.