«Старите имения»

На два етажа задължително са къщите, сред селски двор, където гъски самомнителни са все заети в шумен спор. Шарани — в блатото, растения в градината, отпреде — пруст. Стоят си старите имения из цялата чудата Рус. От лесове необитаеми понякога ще долети глух вик и е неразгадаемо човек или пък дух крещи. Дочуеш ли църковно пение от някой град, и клепала: знай — цялото му население е в смут — икона е дошла! Русия в алени сияния се къпе и сънува Бог. В знамения и предсказания живее нейният отрок. Ето съседа — горд с халата си, — стои на входната врата. А с него идва дъщерята му — на осемнадесет лета. „Без зестра е Наташа моята. Но я не давам на бедняк!“ И в нейните очи неволята проблясва с влажен, скръбен знак. „Баща ми каза… да почакаме със сватбата… Да разбера…“ Така ли? А нима разплакани русалки плуват във вира? В часа на пролетните птици и надоблачния бял копнеж, при старците и при девиците се случва луд световъртеж. Ала на старците пречистени привиждат се ту кръст, ту храм, а при девиците единствено лукавство свети или срам. О, Рус — вълшебнице юродива, ти следваш само своя ход. Едва ли към добро ме водиш, но без тебе няма — знам — живот. И не изхвърлям амулетите — Съдбата знае всеки път. На масата до пистолетите Брамбеус1 и Русо лежат.

Информация за текста

© 1993 Бойко Ламбовски, превод от руски

Старые усадьбы, 1916

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Николай Гумильов. Заблуденият конквистадор. Избрана лирика

ИК „Христо Ботев“, София, 1993

Съставителство и превод: Бойко Ламбовски, 1993

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-08-29 12:00:00

1

Барон Брамосус — псевдоним на писателя О. И. Сенковски (1800–1858). — Бел.прев.

(обратно)