«Предговор (Летец за Особени Поръчения)»

С Владислав Крапивин се, срещнахме за пръв път в Москва през 1983 година.

Всъщност не. Аз се срещнах за пръв път е него преди седем години. На страниците на списание „Уральский следопыт“. Там беше публикувана повестта „Нощта на големия прилив“. Трудно ми е да разкажа за вълнението, с което четох тази повест, за това, как открих и обикнах творчеството на един писател, отдавна вече познат на съветските деца.

Децата са неговите герои. И неговите първи читатели.

Но и много мои възрастни приятели от Съветския съюз заедно със своите деца с удоволствие четат книгите на Крапивин.

По-късно в същото списание излезе повестта „Вечният бисер“.

И тогава писах до редакцията. Исках да се запозная е Крапивин.

Затова, когато преди година и половина се срещнахме в Москва, вече бяхме стари познати, макар че се виждахме за пръв път. Бяхме си кореспондирали през цялото това време. Крапивин разказваше малко за себе си и повече за ръководения от него пионерски отряд „Каравела“ — една интересна творческа организация, където децата представят свои пиеси, сами строят истински яхти (и вече имат цяла флотилия!), занимават се с фехтовка, организират експедиции, снимат свои филми, рисуват и пишат…

Първите членове на „Каравела“ вече са големи. Сред тях има журналисти и писатели. Много от тях вече самите имат деца.

Но никой не е забравил „Каравела“.

Книгите на Крапивин са за децата и за всички, които не са забравили детството.

Сборникът „Летец за Особени Поръчения“ не е първата ваша среща с Крапивин. У нас са преведени „Сянката на каравелата“ и „Момчето с шпагата“. Първата книга разказва за детството на самия автор и неговите връстници от суровите години след войната. А втората — втората всъщност е един разказ за „Каравела“.

Но четирите повести в нашия сборник са особени.

Свикнали сме с научната фантастика, която разтваря пред нас един нов свят, където всичко е възможно, където техниката на бъдещето дава приказни възможности на човешкия разум.

Казваме „приказни“… и разбираме, че фантастиката е приказка на нашето, новото време. Приказка, която с радост четат и млади, и стари. Но нали така е било и с онези приказки, които изпълват нашето детство?

Значи фантастиката и приказката могат да се преплетат и слеят.

Това е направил Крапивин.