— Етап от Златистия!
— Какви са там?
— Кучета1.
— Извикай войници за обиск. Сам няма да можеш да се справиш.
— Бойците ще изтърват нещо. Такива са ни кадрите.
— Няма. Аз ще съм на вратата.
— Добре тогава.
Етапът, мръсен, прашен, се „стоварваше“. Хората не бяха случайни — прекалено много бяха плещестите, имаше доста с превръзки, процентът на хирургично болните бе много голям за един минен етап.
Влезе дежурната лекарка Клавдия Ивановна, волнонаемна.
— Започваме ли?
— Да изчакаме, докато дойдат войници за обиска.
— Това някаква нова процедура ли е?
— Да. Нова процедура. Сега ще видите защо е нужно това, Клавдия Ивановна.
— Излез в средата на стаята — ти, с патериците. Документите!
Нарядчикът подаде направлението за болницата. Личните дела ги остави настрана.
— Сваляй превръзката. Дай бинтове, Гриша. Наши бинтове. Клавдия Ивановна, моля да огледате счупването.
Бялата ивица на бинта се плъзна на пода. Фелдшерът я ритна. Към шината за транспортиране бе закрепен не нож, а цяло копие, огромен шиш — най-портативното оръжие във войната на „кучетата“. То издрънча на пода и Клавдия Ивановна пребледня.
Войниците го грабнаха.
— Сваляйте всички превръзки.
— Ами гипса?
— Махайте го и него. Утре ще им сложат нов.
Без да гледа, фелдшерът се вслушваше в познатия звук на падащото на каменния под желязо. Под всяка гипсова превръзка имаше оръжие. Закрепено и гипсирано.
— Разбирате ли какво означава това, Клавдия Ивановна?
— Разбирам.
— И аз разбирам. Няма да пишем рапорт до началника, но ще съобщим на шефа на санитарната част на мината, нали, Клавдия Ивановна?
— Двадесет ножа — съобщете това на лекаря — от петдесет души етап.
— Вие наричате това ножове? Та те повече приличат на копия.
— Сега, Клавдия Ивановна, трябва да върнем всички здрави. И вървете да си догледате постановката. Знаете ли, Клавдия Ивановна, в онази мина има един неграмотен лекар, който веднъж бе поставил диагноза за травма на болен, паднал от някаква кола — „пролапс от камион“, катс „пролапс ректи“ — изпадане на правото черво. Но се е научил да им крие оръжието под гипса.
Комментарии к книге «В приемната на болницата», Талаков
Всего 0 комментариев