«Обектът на престъплението»

Обект на престъплението: обектът (материална субстанция) върху който е извършено престъпление, например труп на убит човек или овъглените останки на опожарена къща. Corpus delicti на едно престъпление е обектът му, който включва два елемента — актът и криминалното изпълнение на този акт.

Тод водеше всички момичета тук — кулата на спасителен пост номер 18 на плажа в Нюпорт. Докато не се сдобиеше с апартамент като по-големия си брат — със стерео уредба, огромно водно легло и хладилник, натъпкан с бира, това щеше да си остане най-доброто място, където можеше да заведе момиче вечер. Всички спасителни постове бяха близо до високия скат по протежение на плажа, върху който в един ред, с фарове, насочени към морето, паркираха колите. Предпочиташе пост номер 18, защото бе построен на малко по-ниско място, така че светлините от автомобилите се плъзгаха над него и обливаха водната повърхност оттатък, без да го смущават.

Кулите имаха малко остъклено помещение и широка около два метра тераса, върху която по цял ден се излежаваха спасителите — с изтегнати крака, с ръце зад тила и насочени към океана носове, покрити с бяло, за да не изгорят. Когато оранжевото слънце достигнеше хоризонта и сенките на кулите станеха по стотина метра, спасителите заключваха сърфовете, банските и шамандурите си заедно със сивите дървени стълби в специалните бараки отдолу и си тръгваха към къщи.

Ако нямаше стълба, човек би трябвало да е шимпанзе, за да се изкачи на кулите. А и кой ли би тръгнал да прави подобно нещо? Горе нямаше нито какво да се счупи, нито какво да се открадне.

Мястото беше отлично. Тод използваше къса въжена стълба, която прибираше, след като качеше горе одеалата и малката мека възглавничка, която осигуряваше на момичетата максимален комфорт. Не се нуждаеше от нищо друго — освен от бира. И от момиче, разбира се.

— Искаш ли още една? — попита той Никол. Тя беше новата водачка на клакьорките на училищния отбор по лека атлетика — жизнена блондинка, с коса до средата на гърба и наистина хубави балони.

— Чакай малко — каза момичето и повдигна бутилката, която държеше, за да види какво е останало в нея. — Добре. Дай.

Той отвори нова бира и й я подаде, като прокара ръка зад гърба й и задържа бутилката пред лицето й. Никол се усмихна закачливо и на един дъх пресуши половината. След това се оригна, закри устата си с ръка и се изкиска.