«Картите на госпожица Барлов (или Убийство по английски)»

— Сигурно съм сбъркала — каза госпожица Барлов и нейните невероятно чевръсти пръсти замряха. Тя не постави на масата идващата наред карта.

— Чакай, мила — заинтересува се леля Джейн и се наведе над подредените карти. — Ами да! Всичко излиза! Ас пика, над него деветка пика, а ти току-що сложи отстрани десетката…

— Сигурно съм сбъркала — упорито повтори госпожица Барлов и сви устни. — Хайде да започнем отначало. —- Тя събра картите с енергично движение. — Впрочем днес нямам настроение за гледане…

Но от леля Джейн човек не можеше да се отърве така лесно.

— Мила — викна тя, — та нали това значи смърт! Винаги си казвала, че ако тези три карти се подредят така… Ти просто не искаше да ме плашиш, нали, Петриша?

— Сбърках, Джейн — сухо й възрази госпожица Барлов. — Сега си спомням, че като подреждах втория ред, се прехвърлих…

Леля Джейн не отстъпваше.

— Не говори така, Петриша. Всичко беше подредено както трябва. Ако човек вярва на картите, това подреждане означава, че…

Леля явно взе много присърце тази история, затова сметнах за необходимо да се намеся:

— Не бива да се разбират буквално тези неща…

— Именно! — загърмя старческият бас на вуйчо Арчибалд. — Всичко това са страхотни глупости. Празни дрънканици, с извинение. Когато през май 1936 година служех в Мендълей, при мен дойде един такъв тъмнокож тип, за когото казваха, че можел да предсказва бъдещето… Момент, това май че беше през 1937 година в Рангун…

Заплашваше ни сериозна опасност. Когато вуйчо Арчибалд започнеше да реди своите спомени, обикновено ни осъждаше да изслушваме някаква безкрайна история, в която различните нишки бяха безупречно свързани една с друга. Трябваше да я избегнем. Прекъснах го любезно, но категорично:

— Както винаги, ти си прав, вуйчо. Не бива да се приемат сериозно гаданията и предсказанията. Впрочем гледането на карти е само приятно развлечение през дългите вечери. Нищо повече.

— О, нима? — попита иронично госпожица Бар-лов и пак сви тънките си устни. — Разбира се, преди малко просто сбърках при подреждането на картите. Но моите предсказания обикновено се сбъдват, младежо. Ще се убедите сам, когато някой път ви хвърля карти.

— Ще ви бъда извънредно признателен — усмихнах се широко.