«Да си довършим играта»

— Който загуби контрата, носи пиенето! Цепи! — каза Цоло, взе картите и раздаде, като не пропусна крадешком да погледне последната карта от тестето. Върху тънката амбалажна пластмаса бе нарисувано вале спатия.

— Всичко коз! — безапелационно обяви той и светкавично раздаде останалите карти.

— Оп-па! Пак си погледна долната карта! — изчурулика Црак — Дзию, пиши ни играта, тоя не спря да лъже…

— Трай бе, бройлер! — изръмжа Цоло — Стига си ми кудкудякал, да не ти оскубя перушината!

— Хайде де! — Црак се накокошини и изтрака с клюн предизвикателно. — Маймуна космата, така ще те… гхъ-ъ!

Но не можа да довърши репликата си, защото Цоло скочи през импровизираната маса и го стисна за шията. Двамата се изтъркаляха на пода. Разхвърча се перушина.

Дзю и Хъс се хвърлиха да ги разтърват.

— Хей, не се правете на идиоти! Да се карате се за някаква си игра! Престанете ви казвам!!! — Дзю застрашително изщрака с отровните си челюсти.

Двамата неохотно се разделиха, но продължиха да фучат и да си разменят свирепи погледи. Цоло изплю един зъб и изпсува. После подреди кашоните, изправи масата и вдигна картите.

— Добре де, — каза той примирително — хайде да си довършим играта. Тая няма да я смятаме.

Хъс седна на един нар и се облегна на стената.

— Не ми се играе повече. — каза той — Само си губим времето. Трябва да предприемем нещо докато не е станало късно.

— Айде-е, пак старата песен. — проточи Цоло — Какво ще предприемеш, бе? Дори скафандър нямаме, а и да имахме…

— Хъс е прав! — намеси се Црак — Сигурно цялата флота на Конфедерацията е вече на крак. Трябва да измислим нещо преди да са ни намерили. Не искам до края на живота си да чукам камъни, още по-малко в рудниците на Вейн Алфа.

— Не разбирам за какво се тръшкате. Живи ли сме — живи сме. В трюма има припаси за цяла колония. Животоподдържащите системи работят. Докато ни намерят ще мине време, а присъдите текат. А ако ни открие някой търговски кораб, ще продадем провизиите и — кой накъдето види. Какво има да се мисли, какво има да се предприема. Най-много нещо да разкаляме терена. Я зарежете тая работа, ами дайте да си довършим играта!

Никой не му отговори.

— Така. — каза Дзю — Ако сте обърнали внимание, точно когато бяхме набрали скорост за скока и навлизахме в хиперпространството, корабът се разтресе. В същия миг едновременно отказаха системите за контрол и управление, а автоматиката херметизира нашия отсек.