«Мирисът на мисълта»

За Лерой Клийви истинската беда започна, когато прекарваше своя пощенски кораб 243 през неколонизираното съзвездие Сиъргон. Дотогава се беше занимавал с обичайните за един междузвезден пощальон неприятности — стар кораб, издраскани тръби на инсталациите, грешни астрокоординати. Но сега, докато четеше указанията за посоката, той усети, че в кораба става необичайно топло.

Въздъхна печално, включи охлаждащото устройство и се свърза с пощенския отговорник в Базата. Беше почти на границата на радиоконтакта и гласът на началника му прозвуча много глухо.

— Някакви трудности ли имаш, Клийви? — попита пощенският отговорик със заплашителния тон на човек, който съставя разписанията и вярва в тях.

— О, не зная — отговори бодро Клийви. — Като изключим тръбите, астрокоординатите и кабелите, всичко е наред освен изолацията и охладителя.

— Направо е срамота — каза пощенският отговорник с внезапно съчувствие. — Зная какво ти е.

Клийви включи охлаждащото устройство на максимум, изтри потта над очите си и реши — онзи там само си мисли, че знае как се чувствува той тук.

— Колко пъти искам нови кораби от правителството! — пощенският отговорник се засмя унило, — Те изглежда си мислят, че мога да прекарам пощата с всяка стара развалина.

Но в този момент Клийви не се интересуваше от тревогите на пощенския отговорник. Дори и с охладителя на пълна мощност корабът явно прегряваше.

— Стой така за момент — каза той. Отиде в задната част на кораба, откъдето изглежда идваше топлината, и видя, че три от резервоарите му бяха пълни не с гориво, а с бълбукаща, нажежена до бяло шлака, в четвъртия резервоар бързо се извършваше същата промяна.

Клийви постоя за миг втренчен, после се обърна и изтича до радиото.

— Няма гориво — каза той. — Струва ми се че е някаква каталитична реакция. Казах ти, че ни трябват нови резервоари. Кацам на първата кислородна планета, която намеря.

Той извади „Наръчник за тревожни ситуации“ и прегледа съзвездието Сиъргон. В него нямаше установени колонии, но кислородните планети бяха отбелязани за бъдещи изследвания. Какво имаше на тях освен кислород — никой не знаеше, Клийви щеше да разбере, само ако корабът му успееше да остане цял дотам.

— Ще опитам 3-Т-22 — извика той през нарастващия шум.

— Грижи се за пощата — отвърна пощенският отговорник. — Пращам веднага кораб.