«Игра с тяло»

Драги Сенаторе,

Пиша Ви, защото Вие сте нашият най-стар Сенатор. По време на миналогодишните избори Вие казахте, че сте наш слуга и ние сме длъжни веднага да Ви съобщаваме за всички наши беди. Казахте също — с известно раздразнение — че е дълг на всеки гражданин да пише на своя Сенатор за всичко, което става тук. Аз, Сенаторе, дълго размислях върху всичко това. Разбира се, аз не вярвам, че наистина сте наш слуга — Вие изкарвате петдесет или сто, а може би и хиляда пъти повече от който и да е от нас.

Но щом настоявате да Ви пишем, то аз реших да го направя.

Отначало недоумявах, защо желаете да Ви се пише за всичко, което става тук, защото Вие, както и аз, сте израсъл в този град, а да не забелязва това, което става тук, може само сляпо, глухо и безчувствено магаре. Но после разбрах колко съм бил несправедлив — на Вас Ви се налага да прекарвате почти цялото си време във Вашингтон, и затова може и да не знаете за всичко. Но, както и да е, хващам се за думите Ви и се осмелявам да Ви напиша това писмо. Преди всичко ми се иска да разкажа за новото тяло на моя дядо, тъй като това е специален повод да се обърна към Вас с жалба. Вие непременно трябва да знаете за това, защото може и да предприемете нещо.

Преди да се случи това, дядо бе здрав и бодър старик на деветдесет и две години, без зъби, с гъста белоснежна коса и нито грам излишно тегло. Той цял живот се грижеше за своето здраве, и дори очила сложи на осемдесет и няколко години. След като натрупа половин век трудов стаж, на шестдесет и пет години получи прилична пенсия, нищо, че е бил само оператор на изчислителни машини. Пенсията, социалното осигуряване и малките спестявания му позволяваха изцяло да посреща своите разходи. Това, че не ни тежеше, беше добре — ние едва връзвахме двата края.

След като се пенсионира, старият известно време рядко излизаше от къщи — непрекъснато спеше и гледаше телевизия.

Той винаги си готвеше и миеше сам съдовете. През деня се измъкваше в парка и си убиваше времето с други старци, а после — отново у дома. С нашите деца се отнасяше чудесно, през почивните дни ги водеше на залива Овча глава, където те лудуваха и събираха рачета. Също така ходеше на риба и веднъж улови някак си пясъчна акула. Изобщо не разбрах как на рибата се е удало да достигне до брега през тези химически отпадъци и боклуци. Сварихме я и ядохме два дни (между другото, не е чак толкова лошо, просто трябва да се полее с повечко кетчуп).