«Крайград»

Ето така може да се случи: седиш си облегнат в първокласното кресло на „Богаташки космолинии“ с пура в уста и чаша шампанско в ръка, на път от Плячкоград на Земята към кръстовището Глезоград на Арктур XII. Магда ще те чака до митническата бариера, а в „Ултима Хилтън“ ще се провежда празненство в твоя чест. И ти разбираш, че след цял живот борба, най-после си богат, секси, успял и уважаван. Животът е като хапка гъши дроб — богат и вкусен, и от него капе мазнина. Работил си дълго време, за да стигнеш там където си, и сега най-после си готов да се порадваш на живота.

И точно в този миг се запалват светлините за кацане.

Ти казваш на стюардесата:

— Кажи ми, красавице, какво става?

— Кацаме в Крайград — ти отвръща тя.

— Но това не беше предвидено в маршрута. Защо кацаме тук?

Тя свива рамене.

— Тук ни докара корабният компютър и сега трябва да кацнем.

— Виж какво — заявяваш ти строго. — Моят много добър приятел Джей Уилиямс Неш, президентът на тази компания ме увери, че няма да има непредвидени спирки.

— Крайград отменя всички предварителни уверения — отговаря ти тя. — Може и да не ви се иска да дойдете тук, но ето че ви се налага да пристигнете.

Ти затягаш предпазния си колан и мислиш: „Ех, какъв тъп късмет. Цял живот да си напъвам задника, да лъжа, да мамя, да крада, и тъкмо когато мога да си позволя малко удоволствия, ето ти го и Крайград.“

До Крайград се стига лесно. Просто си пристигаш. Паркираш кораба си на бунището. Не подписваш никакви документи. Няма за какво да се тревожиш. Можеш да минеш и по-късно да се видиш с момчетата.

Появява се наперен и спокоен Мъникът Бързосребров и пита:

— Хей, приятелчета, какво правите, за да се натряскате тук?

— Взимаме наркотик. „Надежда-98“ — отвръща му Пръхтящата Смърт.

— А какъв е ефектът на „Надежда-98“? — пита Мъникът.

— Кара те да мислиш, че имаш бъдеще.

Мъникът Бързосребров се замисля.

— Ей, човече, май ще си взема малко от тая работа.

Запознаваш се със Сладката Луси, момиче с хиляди тела и всичките дебели.

— Почти всеки понеделник ходя до Небесния магазин за тела и всеки път съм твърдо решена да си набавя наистина красиво тяло. Нали знаеш какво искам да кажа. Красиво. Но всеки път ме обхваща този натрапчив импулс на лакомията и аз грабвам някой голям и тлъст номер. Ако можех някога да се отърва от този фатален импулс, щях да изглеждам наистина великолепно.