«Сблъсък на разуми»

Кидак наблюдаваше тънъкия сноп светлина, спускащ се от небето. По-широк в долния край, той светеше много по-ярко от Слънцето. Над него имаше блестящо метално тяло. Произходът му беше по-скоро изкуствен, отколкото естествен. Кидак бе виждал такова тяло и преди и се опитваше да се сети как се казва.

Но думите не идваха. Паметта му бе закърняла заедно с функциите. Бяха останали само разхвърляни образи. Отбираше и отсяваше спомените — развалините на градовете, гибелта на техните обитатели, канал със синя вода, два спътника, космически кораб…

Това е! Спуска се космически кораб. Имаше много от тях по времето на славната епоха на Кидак.

Сега тя вече беше едно минало, погребано под пясъците. Оцеля само Кидак. И още живееше. Оставаше му да достигне само една цел — висшата. Могъщият й инстинкт бе съхранен и след отслабваето на паметта и замирането на функциите.

Кидак продължи да наблюдава как корабът се приближи към повърхостта, включи страничните си двигатели и кацна върху безплодната равнина сред облаци прах.

Движен от съзнанието за висшата цел, Кидак с труд запълзя надолу. Ако беше някое себелюбиво създание, той не би издържал и би умрял. Но той не познаваше себелюбието. Кидаците имаха свое предназначение във Вселената. Този кораб, пръв от толкова много години насам, беше мост към други светове, към планети, където Кидак ще може да укрепне и да послужи на местната фауна.

Той преодоляваше с труд всеки сантиметър и не знаеше дали ще му стигнат силите да допълзи до кораба на пришълците, преди да отлетят от тази прашна и мъртва планета.

Йенсен беше капитан на космическия кораб „Южен Кръст“ и му бе дошло до гуша от Марс. Вече десет дни са тук, и какво? Нито една ценна археологическа находка, нито един обнадеждаващ намек за някогашен град като онзи, който „Поларис“ откри на Южния полюс. Тук имаше само пясък, няколко отломки от обработени камъни и две-три оръдия на труда. Най-големият им трофей бяха три глинени гърнета с форма на череп.

Капитаът оправи кислородната си маска. На хълма се показаха двамата астронавти.

— Нещо ново? — попита Йенсен.

— Само това — отговори бордовият инженер Вейн и показа къс от ръждясало острие без дръжка.

— И на това сме благодарни. А при тебе, Уилкс?

Щурманът вдигна рамене.

— Само снимки на местността.

— Добре. Хвърляйте всичко в стерилизатора и да се приготвяме за излитане.

Лицето на Уилкс се изопна.