«Подмазвачество»

Подмазвачеството би могло да се схване като особена форма на учтивост. То е различно в различните епохи. Пещерните хора, бидейки крайно ограничени, са се подмазвали все по един и същи начин: в пещерите чрез пещерни рисунки.

Зевс бил толкова силен, че когато поклащал главата си, земята се тресяла. Разбира се, че не неговата сила, по-скоро от нейно угодничество.

В наше време подмазвачеството има видове, колкото са съществуващите професии. А всеки вид си има и своите подвидове и нюанси, с оглед на степента в йерархията, която обогатяват цялата система на подмазването и предлагат изобилна почва за черпене на нескончаем опит. Все пак откривателството се предпочита, защото шаблонът дава винаги обратни резултати. Нали Ларошфуко е открил ахилесовата пета на подмазвачеството: „Човек си въобразява, че мрази ласкателството, когато всъщност мрази само начина, по който го ласкаят“.

Осъдително е например да срещнеш шефа си на улицата и да му кажеш „А забележи само с какво уважение те гледат хората. Ти си гениален стопански деятел!“ — тъй като той може да изкрещи в ушите едно презрително „Марш!“

По-резултатно ще бъде, когато той е в арка на разходка с детето си и се е зачел във вестника, ти да скочиш до малкия, да го вземеш на ръце и да му щипнеш бузката. После да го погалиш и да извикаш спонтанно: „О, малкото красиво момче, ти като пораснеш, ще станеш много умен и много мъдър като своя прекрасен татко, който е гордост на града, на окръга, на страната!“ после ще поздравиш шефа си сдържано и ще забележиш тревожно, че върху левия ревер на неговия чудесно ушит костюм от вносен аржентински плат има някакво неприятно мазно петънце, вероятно получено при важен служебен банкет. Още недовършил догадките си, ти изтичваш до близката аптека, купуваш новия очистителен препарат (да не сбъркаш само с „очистителното“!), връщаш се и започваш да търкаш лекето, докато изчезне…После си отиваш и чуваш зад гърба си благодарствените възклицания на шефа: „Махна се лекето!“