«Фалшивият годеник»

Скъпо дневниче,

След пристигането ми в Лондон открих, че да присъстваш на бал е равнозначно на това да бъдеш част от театрална постановка. Първо, очаква се, че всички познават своите персонажи и роли на сцената. На по-възрастните кавалери, в повечето случаи глухи, им се отрежда място по-далеч от оркестъра, за да могат да си крещят един на друг, без да пречат на танцуващите. Матроните и вдовиците се поставят на отделно място, където да клюкарстват на воля за репутацията на всеки поканен. Младите контета и дебютантките, надарени от природата с грация и красота, заемат привилегированото място в центъра на сцената и се отдават на флиртуване и танци. На последно място, нещастните девойки, които никой не кани на танц, са събрани в един тъмен ъгъл — те са „увехналите цветя“. И нито един от тези актьори не се осмелява да се отклони от ролята си!

Госпожица Джейн Мидълтън се чувстваше наистина нещастна. Ненавиждаше Лондон. Мразеше мръсния и тъмен въздух, неговите тесни улички, задръстени с хора, оглушаващия шум, арогантната показност. А най-много от всичко мразеше болезненото и унижаващо мъчение наречено „брачен пазар“, доставящо толкова удоволствие, колкото ваденето на зъб.

Очакванията й не бяха кой знае какви. Знаеше много добре, че не е красавица и е прекалено откровена и пряма за една дама. Беше на двадесет и три години — отдавна преминала възрастта на една истинска дебютантка. Разбира се, бе вярно и това, че притежаваше значително богатство, придружено от едно малко проспериращо имение в Съри. Изглеждаше разумна идеята, че може да се намери някой господин, който да оцени такава придобивка.

Кой би могъл да предположи, че ще я осъдят на момента и ще я обявят за недостойна толкова бързо? Или пък, защото не беше диамант, очакваха тихо да заеме своето място в онзи забравен ъгъл на „увехналите цветя“? Не помагаше и фактът, че нейният очевиден провал стана мотив за забавление на госпожиците, достигнали вече своя социален успех.