Един петел и една кокошка отишли на поповото гумно да кълват жито. Видял петелът едно бобово зърно и го лапнал. Но то излязло много едро — ха да го глътне, ха да го глътне, — задавил се. Паднал на земята — лежи и не мърда.
Викнала кокошката да плаче:
— Ох, попе, и ти, попадийо, мой Петльо умря. Четете му молитви — дано се съживи.
Но попът бил на кръщенка, а попадията — на сватба. Никой не чул кокошката и не прочел молитва за Петльо.
— Вода ми трябва, за да го свестя — си рекла кокошката и отишла при реката.
— Моля ти се, рекичке, дай ми водица — да свестя Петльо, че лапна бобово зърно и се задави.
— Иди при липата, па й поискай да ти даде листец. Тогава ще ти дам вода.
Тича кокошката — право при липата. А липата се разцъфнала — гледа нашироко и се смее.
— Моля ти се, мила липичке, дай ми един листец — да го занеса на реката, та да ми даде водица, за да свестя Петльо. Задави се — клетият — с бобово зърно: лежи и не мърда; ни чува, ни вижда.
— Отиди при момата, па й поискай да ти даде свилена нишка. Когато ми я донесеш, ще ти дам листец.
Затичала се кокошката да дири момата. Намерила я, че седи на брега и везе ръкав със свилени жички.
— Моля ти се, моме, дай ми една нишка, само една. Иска я липата, за да ми даде листец, да го отнеса на реката, а тя да ми даде вода, че да свестя Петльо. Примрял е горкият — не мърда, не шава. Бобово зърно лапна, та се задави.
— Добре — казала момата, — ще ти дам, но иди ми донеси мляко.
— Отде да го взема, моме?
— Поискай от кравата.
Тръгнала кокошката да иска от кравата мляко. Намерила я, че лежи на поляната, яде си тревица, гледа нагоре-надолу и за нищо пет пари не дава.
— Моля ти се, хубава кравичке, дай ми малко млечице. Трябва на момата, за да ми даде свилена жичка, та да я отнеса на липата, за да ми даде листец; листеца ще дам на рекичката, а тя ще ми даде в замяна водица — да свестя Петльо, че е примрял. С бобово зърно се задави — лежи и се не помръдва. Кравата рекла:
— Омръзна ми да ям трева. Иди при косачите, та им поискай малко сенце. Тогава ще ти дам млечице.
Затекла се кокошката към косачите. Те пладнували на сянка под една круша:
Комментарии к книге «Как Петльо се задавил (Хърватска приказка)», Николай Райнов
Всего 0 комментариев