«Езикът на птиците (Татарска приказка)»

Имало един богат търговец. Той живеел щастливо с жена си и с едничкия си син. Момчето било още малко, а пък показало голям ум, какъвто и малцина възрастни имат. Казвали го Курт.

Един ден, както семейството седяло да обядва на двора, под лозницата, прилетял славей и почнал да пее. Пее и не спира. Дори и не пее, а като човек говори, само не се разбира какво иска да каже. И мъжът, и жената се заслушали в песента му. Сторило им се, че славеят оплаква някого.

Слушал търговецът, слушал, па най-сетне, като не могъл да се стърпи, рекъл:

— Да намеря човек, който би ми казал какво говори това птиче, но право да ми каже, а не да ме излъже, бих му дал на драго сърце половината си имот и бих го смятал освен това за най-близък приятел. Ала дали ще се намери такъв човек.

Курт бил тогава на седем години. Той рекъл на баща си:

— Няма защо да даваш толкова пари, татко. Аз мога да ти кажа какво приказва славеят.

— Кажи тогава, сине — рекъл бащата.

— Не смея, татко.

— От кого не смееш?

— От тебе и от мама.

— Че защо?

— Ще помислите, че ви лъжа, и ще се ядосате много. По-добре ще бъде, ако не казвам нищо.

— Защо да се ядосаме, Курт? Кога си ни излъгал, та и сега да не ти повярваме? Кажи, кажи!

Бащата и майката настоявали толкова дълго, че най-сетне Курт казал:

— Славеят разправя, че ще дойде време да ми прислужвате като на цар; баща ми ще ми полива, а майка ми ще ми подава кърпа да се обърша.

Тия думи оскърбили родителите. Те не казали нищо, а само се спогледали. Но вечерта, когато Курт заспал, те го сложили в една малка лодка и пуснали лодката в морето. В това време долетял славеят, който бил кацнал през деня на лозницата, разпърхал се над момчето и застанал на рамото му.

Лодката плувала цяла нощ по морето. На заранта я забелязали хората от един голям кораб и я хванали. Видели в нея момчето. Собственикът на кораба бил бездетен. Той взел Курт и го осиновил.

След няколко деня Курт казал на побащимия си:

— Татко, славеят пее, че се готви страшна буря. Ще изпочупи мачтите, ще изпокъса платната. Трябва да свърнете в някое пристанище.

Онзи не послушал. Засмял се и отвърнал:

— Времето е хубаво. Бури отведнъж не стават. И за пръв път чувам птица да предрича.