На Миранда
„Ако цялото време винаги съществува, цялото време е непоправимо.“
Т. С. Елиът1„Отидох в Шотландия, но не намерих нищо, напомнящо за нея.“
Артър Фрийд, продуцент на „Брайгадун“ Книга първа„Във висяща градина
превърни миналото“
Караха се във всекидневната.
— Слушай какво, ако държиш чак толкова на идиотската си работа…
— Какво искаш от мен?
— Знаеш какво!
— Скъсвам си задника от работа за нас тримата!
— Задръж тия простотии за себе си!
И в този момент я видяха. Държеше плюшеното мече Па Брун за одъвканото му ухо и ги гледаше от прага с палец в уста.
— Какво има, слънчице?
— Сънувах страшен сън.
— Ела тук. — Майката клекна, разтворила ръце за прегръдка. Но момиченцето изтича към баща си и обгърна с ръчички краката му.
— Ела, миличка. Ще те отнеса в леглото. — Загъна я грижливо и зачете приказка.
— Татенце — прекъсна го тя, — какво ще стане, ако заспя и не се събудя? Като Снежанка и Спящата красавица?
— Всички се събуждат, Сами. Достатъчно е само да ги целунеш. Целувката побеждава всички вещици и всички злобни кралици в света…
Целуна я нежно по челото.
— Умрелите не се събуждат — звънна сериозно гласче и тя притисна Па Брун към себе си. — Дори и когато ги целунеш.
(обратно)1.Ребус целуна дъщеря си.
— Наистина ли не искаш да те закарам?
Саманта поклати глава.
— Трябва да се поразтъпча и да разкарам тая пица.
Ребус пъхна ръце в джобовете си, напипа сгънати банкноти под носната кърпа. Дали да не й предложи малко пари — бащите май го правеха редовно. Но тя само ще се изсмее, знаеше го. Беше независима млада жена на двайсет и четири години — нямаше нужда от жеста и със сигурност не би приела парите. Тя дори се беше опитала да плати пицата, понеже била изяла половината, а той — само парче. Останалото беше в кутията под мишницата й.
— Довиждане, татенце. — Целуна го по бузата.
— А другата седмица?
Комментарии к книге «Врагът на моя враг», Дончева
Всего 0 комментариев