«Балът на обесените»

                        На бесилката саката                         скачат, скачат: не един                         паладин на Сатаната,                         скелет сух на Саладин. Монсеньор Велзевул дърпа мрачен конците, наредил свойте куклички черни навън и ги удря с подметка без жал по очите — да танцуват под белия Коледен звън. И преплитат ръце, някой весело пляска, като органи черни те свирят с гърди и се търкат — безкрайна отблъскваща ласка, — а притискаха прелестни дами преди. Веселяци танцьори — ура! — без търбуси, всеки скача, оркестъра чул-недочул. Бесен танц! Или вече са в бой помежду си? На цигулка им стърже вбесен Велзевул. Като ризи и черните кожи съдрали — от какво да се пазят или пък свенят? — нямат скъсване техните груби сандали; бял калпак е нахлузил на всички снегът. И ветреят се черни плюмажи на врани. Плът прогнила тресе се по всички бради — ще речеш, че в картонени брони навряни, шепа рицари слепи се блъскат с гърди. Като орган железен проскърцват гредите! Ура! Вихърът свири на бала зловещ! Вият вълци в лилави мъгли сред горите — хоризонтът пламти като зейнала пещ. Ей, стреснете ги! Кой все така ще ги гледа: нима всеки — вдървен — ще премята безспир броеница — гръбначния стълб на съседа? Мъртъвци, да не ви е това манастир! От хорото изрипнал с увереност дръзка — както конят се вдига на задни крака, — буен скелет в небето червено се блъска, но усеща въжето — корава яка; впива пръсти в пищяла си — пискаща свирка, и се киска, а може би вие от жал, и внезапно — тъй фокусник скрива се в цирка — пак изчезва с подскоци в кошмарния бал.                         На бесилката саката                         скачат, скачат: не един                         паладин на Сатаната,                         скелет сух на Саладин.

Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски

Arthur Rimbaud

Le bal des pendus, 1870

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Артюр Рембо. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-031-5

Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00