«Женският празник»

МНЕЗИЛОХ — тъст на Еврипид

ЕВРИПИД

СЛУГА НА АГАТОН

АГАТОН

ЖЕНА

ХОР ОТ УЧАСТНИЧКИ В ПРАЗНИКА ТЕСМОФОРИИ

ДВЕ ЖЕНИ

КЛИСТЕН

ПРИТАН

СТРАЖАР — скит

Действието се развива в Атина.

Сцената представлява къщата на поета Агатон и храма на Тесмофорите.

Влизат Еврипид и Мнезилох.

МНЕЗИЛОХ (на себе си)

Ще съмне ли за мен, о Зевсе, някога?

Ще ме осмърти, от зори сме хукнали!

Кажи, преди да изхвърчи далакът ми,

къде ме водиш, Еврипиде, моля те!

ЕВРИПИД

Ненужно е да слушаш — със очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

                Как? Кажи го пак. Не трябвало

да слушам?

ЕВРИПИД

                Да, което сам, с очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

                А да гледам?

ЕВРИПИД

                                        Не, което е

потребно да се долови с ушите ти.

МНЕЗИЛОХ

Какъв съвет ми даваш! Много умен е!

Не трябва ни да гледам, ни да слушам, а?

ЕВРИПИД

Природно туй са две различни дейности.

МНЕЗИЛОХ

Кое, слухът и гледането?

ЕВРИПИД

                                                точно тъй.

МНЕЗИЛОХ

Как тъй различни?

ЕВРИПИД

                                На, разграничили се:

от Хаоса се отделил пръв Етерът,

и той създал животните във себе си;

измайстори око, с което трябвало

да гледат, според сферата на слънцето;

за слух пробил фунийка във ушите им.

МНЕЗИЛОХ

Фунийка? Да не виждам и не чувам, а?

О, радвам се, че го научих, бога ми!

Прекрасна вещ е ученият разговор!

ЕВРИПИД

Таквиз от мен ще чуеш много.

МНЕЗИЛОХ

                                                        Я кажи,

при всички тези добрини ще мога ли

да усвоя двукракото куцукане1?

ЕВРИПИД

Ела насам и слушай.

МНЕЗИЛОХ

                                        Ей ме.

ЕВРИПИД

                                                Виждаш ли

вратичката, хей тази?

МНЕЗИЛОХ

                                        Мисля, виждам я,

о боже!

ЕВРИПИД

                Млъквай!

МНЕЗИЛОХ

                                Млъквам за вратичката.

ЕВРИПИД

И слушай!