«Зайо-Байо библиотекар»

Над гората слънцето изгрява,славей кръшно в клоните запява.Скокна Заю: „Стига сладък сън!Ето, слънце грее вече вън!“Па чевръсто, с два-три леки скокатой изтичва в двора, край потока,бързо се наплисква и се връщаред да сложи в мъничката къща.Шум се чува. „Кой ли гост пристига,в ранно утро да получи книга?“— Свинчо драг, нима това си ти,като слънце всичко в теб блести!Свинчо отговаря му засмян:— Книжката прочетох вчера сами повярвай, чудо стана с мен,къпя се по три пъти на ден.Не играя вече в кал и смет,пазя вкъщи чистота и ред.— Браво, Свинчо, ето друга книга!Розовият Свинчо гордо мигаи със стъпка пъргава и лекатръгва си по горската пътека.Ей след малко глас се чува весел:— Зайо Байо, миличък, къде си!Кума Лиса спира на вратата,скромно свела поглед към земята.— Ах, да знаеш как те хвалят всичкинасекоми, зверове и птички!Зайо на добро ме научи!Слуша Заю слисан и мълчи.— Доста съм живяла с хитрини,не желая повече злини!Книжка поучителна ми дай,за да сложа на лъжите край!Търси Заю, но… къде ли беше.Зад ушенце с лапичка с чеше.А зад него нашата Кумицаграбва друга книга със корица,украсена с пъстроцветни шарки.В нея пише за петли и ярки,за различни, вкусни горски птиции за тлъсти пуйки — хубавици.Шарената книга ловко скриваи лукаво в Зая поглед впива.Заю друга книжка й намираи пред Лиса важно, важно спира.— С тая книга ще забравиш всичкихитрини и пакостни привички!Вярвай, Лисо, тя ще те оправи.— Сбогом, Зайо, остани със здраве!Скоро по широката полянатромаво задава се Мецанаи едва пристъпила през прагапочва да разказва тя веднага:— Заьо, чух от моя чичо строг,мъдрия и учен стар мечок,че далеч, далеч на север имавечни снегове и вечна зима.Там по тия ледени полета,имало и мечки, и мечета,като нас били добри и смели,само че с кожуси снежнобели.Зайо, те дали са ми роднина,та при тях на гости на замина?Намери за бели мечки книжка…— Ах! — прошепва Заю със въздишка.В първата полица вижда яснопразно място има там, отдясно.— Бабо Мецо, миличка, добричка!Тука беше нашата кумичка.И така лукаво ми говори,нивга кражба нямало да стори,а пък книга липсва, ето тук —Лиса е крадецът — никой друг!3аю бърше мъничка сълзица,жално гледа празната полица.А Мецана, с лапата си мека,по главата гали го полека.И му дума: — Хайде не плачи!Съвземи се, избърши очи,че голям си и не ти прилича.Кума Лиса кражбите обича,много мъчно ще се промени.А пък ти внимавай и помни,трябва да си бдителен и смел!Заю слуша, ниско поглед свел,и си мисли: „Права е Мецана,трябва по-внимателен да стана!“