«Бягството на номер 811»

Той предпочиташе хубавите вина, сладката малага и тънките червенокоси блондинки. Но всичко това не се намираше в неговата килия и след 14 месеца той започна да обикаля яростно осемте квадратни метра на килията си. Пазачите познаваха тези симптоми, не им отдаваха голямо значение, обаче не познаваха номер 811 и един прекрасен ден прогърмя една симфония от алармени сигнали след беглеца.

Луи Хингерло, чийто специалитет бе да изненадва салонните двойки през хубавите нощи и ги обира, същият Луи Хингерло разказа на номер 811, че всеки петъчен ден пред вратите на затвора спира малкият червено лакиран автомобил, принадлежащ на приятелката на директора на затвора, и остава там, докато директорът изпрати посред нощ известната червенокоса блондинка. Тя се качваше на кадилака си, за да се върне в Париж.

— Този двуместен автомобил — прибави той — чака само за това, да отнесе някой смел младеж към Париж и сигурността.

„Една червенокоса блондинка“ — той си спомни за Иви, за Далбо. Номер 811 почувства голям стремеж към свободата и към белите женски ръце.

Същата вечер той отчупи единия от железните крака на затворническото легло и си направи от него един инструмент, който приличаше на пила.

Следващия петък привечер номер 811 прехвърли краката си през изпилената решетка на прозореца. Когато раменете му се заприщиха в четвъртития каменен отвор, изглеждаше, като че ли неговата едра фигура няма да може да излезе от направения отвор след няколкото безсънни нощи. Все пак най-сетне той се промъкна и падна долу на колене. В този момент прозвучаха първите алармени сигнали.

„Ако автомобилът не стои там — си мислеше номер 811, докато падаше, — моето бягство е пропаднало.“ После той падна на земята, изкълчи си глезена и изръмжа от болка. Преследвачите му мислеха, че той ще се нарани при падането, но вместо очакваното те видяха задната червена светлина на автомобила, който изчезна зад един завой.

В огледалцето пред себе си номер 811 виждаше много светли точки, които играеха като светулки в тъмнината. Това бяха фаровете на мотоциклетите, които го преследваха. Той се бе спасил от стопроцентова смърт, когато стигна до пустите улици на предградието. Номер 811 бе заблудил своите преследвачи. Гонитбата бе престанала. На седалката той забеляза един тренчкот, един каскет и автомобилни очила. Знае се, че облеклото на автомобилистите няма род.

Един обикновен автомобилист слезе от колата, влезе в къщата и се закачва бързо по стълбата.