«Жалби»

Кажи ми боже, кажи на твойто чедо, защо не може, в други свят ние да живеем, ами сме тука, в таз тежка Земя на мъки, болка и страдание, на глад без пукната пара. И лъжа е всяко откровение. Защо, кажи ми, Господи, на тия мъки ти обрече, защо хората — чадата твойте си на вечни мъки ти зарече. Отърви ме, Господи, от таз черна земя, прати ме в земите твойе си, или по-добре прати ме ти във ада. Как да гледам божичко, кажи ми, хора гладни и бездомни, хора скитащи в света, и кой? Никой ги не помни! И това е Господи, нищо от страданието, колко още, Божичко, има и в незнанието. Защо ли Господи, кажи, ни трябват тез пари? Не може старецът, работил цял живот пари да му не стигат и да влачи сноп по сноп на своето добиче, жалко блеещоа страдиче, кое му нещо дава и на глад и смърт не го оставя. И други старци има, които с жал и сълзи, от деца си заем взимат. И последните ще станат първи. Но защо тогава, Боже, ние трябва тука мирни да стоим и на всичко казват ни „не може, защото нямаме пари“. И тези хора много, които имат си пари, седят си мирно, мирно гледат, и не дават нищичко нали? Не дават Божичко, на мамино детенце, на хора, кои били са низички, и такива ще останат. А негърче от Етиопия, тъжно суче си от майка, а тя — клета, не остала, не за себе си — а за детето си се вайка. Колко млади хора, със талант, гледат Боже, звезда голяма, от коя повече го знаят — танца, или това да пеят. Пред очите ми са, Господи, много хора на страдание, и ето Боже, помогни, на тези милички без препитание — трепещи се да работят за някоя стотинка, у дома си чедо гледат с хляб едва и със водинка. Ето, гледах аз безпомощен как преглъщат хората пред мен, и незнаех, Господи тогава, за да няма нещастни един твой ден. За това написах таз поема. Помогни на старец и детенце, моля ти се, Господи, на хора слаби и със дарба, или ослепи ме, Боже! Да не гледам аз това — не мож го издържи моята душа, но по-добре им помогни, за това те моля аз усърдно, помогни им, Господи и ще седя си аз покорно, и тебе ще те възхваля повече, щом никой гладен не остава, и щом човешкото страдание, не зависи вече от парично състояние, и всеки — беден и богат има равен шанс да преуспее във любов и благодат!

Информация за текста

© 2009 Стойо Тетевенски

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-10-16 12:00:00