«Истината за Златната ябълка»

Няма история на този свят, която да не е обърната с хастара навън, за да угоди на слушателите. Разказвачите винаги гледат да разправят нещата не така, както са били, а както народът очаква да е станало. То е, защото хората си имат навици и мнения, създавани и съставяни не според това, на което ги учи животът, а въпреки всичко онова, от което следва да се взема поука. Затова рядко се намират човеци, които да обичат истината, даже когато тя е красива, а пък лъжата — грозна, защото когато истината е сурова, а лъжата привлекателна, ясно е кое се предпочита. „Много хубаво не е на хубаво!“ — така си викат хората… и мъдро отсичат в полза на лъжата. И така става не само в нашето царство, защото, нали и другите царства са все човешки, а простотията не ходи из самодивски гори и змейни усоища — при нас си седи, на почит е, пустата. Да, разправят, че имало и царства по-читави, ала това е лъжа и при това отпред красива, а отзад — олеле… Защото според нея се получава, че ето — имало и правилни държави под слънцето, а от друга — има, има, но не и нашата… Та хем тая лъжа е уж хубава, пък в крайна сметка — грозна. Грозна за нас си. Пък обичана до полуда. Ха сега ми кажете, че хората не милеят за отвратителните лъжи пред прекрасните истини!

Дали все пак има правилни царства?… Хм, това е друга приказка. Е, може и да са правилни, ако няма човек да е турил пръст в тая работа, защото юди, хали, самодиви, караконджули, таласъми и други такива не си правят царства! Да не са луди… като нас. Чакай, и за това ще стане дума. За една стража време ще ти разкажа всичко и от първа уста за оная ми ти прочута Златна ябълка, дето ви взе разума на селяни и занаятчии, воини и търговци, слуги и боляри. Че и на чуждоземци — също. Готов ли си да чуеш истината?