«Изповед»

„Пет ли врабчета се продават за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога…“

След литургията, като стигна подноса с благословения хляб, лиля Стефана попита свещеника може ли да получи четири парченца нафора. Той забеляза, че зад гърба й има само двама души, затова събра в ръката си десетина парченца и ги положи в дланта й. Тя благодари с поклон, отмести се до иконата на Света Богородица, пое с устните си едното парченце нафора, а всички останали положи внимателно в малка, бяла кърпа, приготвена навярно специално за тези залчета. Сега лицето й се просветли от надежда, положи ръката си върху иконата и остана в дълга молитва. В храма идваше всяка неделя сама, опряна на бастунче, и заемаше място до прозореца. Вдовица била. Някога баща й бил свещеник и от дете я учел да живее по Бога, но тя не успявала да пренесе всичко от Божиите закони в живота на семейството си, затова казваше, че й се стоварили много изпитания…

Като тръгна към изхода, отец Христофор я настигна и я попита като своя майка: „Добре ли сте, госпожа Стефана?“

„Очаквам помощ от Бога, отче, затова поисках четири парченца нафора: три за внуците ми, едно за правнучката.“ „Те от какво имат нужда?“ — попита я той, та ако може да им помогне.

„От милост и вразумление — каза първо, но веднага добави: — Това е моя мъка, която отдавна исках да споделя с вас.“

„Да поседнем!“ — той явно не бързаше, защото посочи пейката в двора и двамата тръгнаха натам.