Бях на шест години. Майка ми влезе в стаята и каза: „Моника, събуди се!“ Станах от леглото, опитах се да отворя очите си, но не успях. Разтрих ги с пръсти, както правех всяка сутрин, но не виждах нищо. Майка ми каза: „Защото не си измила лицето си; направи го и ще прогледнеш.“ Отидох в банята, измих лицето си, очите… но отново не виждах. Заведоха ме в болницата; след прегледа казаха, че е отлепване на ретината. Мислех, че след дни или седмици отново ще прогледна, но и досега не виждам. Нищо. Свикнах. Приемам тази особеност като факт, който не може да се промени. Но честно казано, все още съм в търсене на белите лястовици…
При запознаването й с непознати хора в началото никой не забелязва, че е незряща. Без очила, очите й се отварят, без някой да подозира истината. Но когато не се ориентира точно към кого да подаде ръката си, непознатият се вглежда в лицето й и казва: „Колко хубаво момиче!“ Онези 24 години от последния детски ден, в който е виждала всичко наоколо, като че ли не са изминали. Слаба, с плавни движения, за да не докосне някого или нещо, тя излъчва финес и спокойствие. И усмивката й е на дете, което се радва на всичко в невидимия свят, който за нея най-често изглежда красив, доброжелателен…
Опитайте се да затворите очите си и така да се движите цял ден вкъщи. В дома не е толкова страшно: всичко знаем и с вързани очи. После излезте на улицата, където гърми движението на автомобилите… Но без да отваряте за малко очите си, за да се ориентирате, и пак да продължите в желаната посока… Опитайте се да четете вестник или надпис на гарата с вързани очи; говорите с непознати хора без да ги виждате, като телефонна връзка. Това е страхотна идея, тъй като видимото често създава противоречиви, несъответстващи чувства. Гледате неугледен човек и дори не искате да разговаряте с него. Но ако всъщност не виждате неговия външен вид, а слушате гласа му, мислите, идеите; ако той ви помогне да преминете на отсрещния тротоар, за вас външната форма на този човек няма да има значение…
Комментарии к книге «В търсене на белите лястовици ( или Концерт за пиано и Оркестър)», Мариана Тинчева-Еклесия
Всего 0 комментариев