«Удушената кралица»

Всички събития в тази епоха се свеждат до борбата на живот и смърт между легиста и барона

На 29 ноември 1314 г. два часа след вечерната служба двадесет и четирима конници с ливреите на кралския двор напуснаха в галоп замъка Фонтенбло. Горските пътеки, засипани със сняг, се белееха. Небето беше по-тъмно от земята. Беше вече нощ или по-точно, поради слънчевото затъмнение изобщо не се бе развиделявало след последната нощ.

Двадесет и четиримата конници щяха да си отдъхнат за малко едва на сутринта, за да препускат пак цял ден, както и следващите дни, кой в посока на Фландрия, кой към Ангумоа и Гийен или към Дол във Франш-Конте, трети към Рен и Нант, към Тулуза, Лион или Ег-Морт, разбуждайки по пътя си байита и сенешали, превота, общински наместници и коменданти, за да известят на всеки град или паланка в кралството, че крал Филип Хубави е умрял.

От всяка камбанария щеше да отекне погребален звън. Злокобната вълна от звуци щеше да се разлее нашироко, докато стигне до всички граници.

След двадесет и девет годишно царуване, без нито миг на слабост, Келезният крал бе издъхнал, сразен в мозъка. Беше на четиридесет и шест години. Отишъл си бе, преди да се навършат шест месеца от смъртта на пазителя на печата Гийом дьо Ногаре и само седем месеца след смъртта на папа Климент V. Така сякаш се бе сбъднало проклятието на великия магистър на ордена на тамплиерите, който бе призовал от върха на кладата и тримата да се явят пред божия съд, преди да изтече година.

Упорит, високомерен, умен и потаен владетел, крал Филип бе изпълнил така плътно царуването си и бе господствувал така неотменно над епохата си, че през онази вечер на всички се струваше, че сърцето на кралството е престанало да тупти.

Ала нациите никога не умират ведно с хората, колкото и велики да са били. Раждането и краят им се подчиняват на други закономерности.

Името на Филип Хубави щеше да бъде осветено в нощта на вековете кажи-речи само от пламъците на кладите, на които този монарх бе изгарял враговете си, както от блясъка на златните монети, чието тегло бе намалявал измамнически. Бързо щеше да се забрави, че бе сложил намордник на силните барони, че бе опазил мира, доколкото му бе възможно, бе видоизменил законите, бе построил крепости, за да може да се сее спокойно, бе обединил провинциите на кралството, бе свикал гражданите на Франция на събрание и във всяко отношение бе бдял над независимостта на страната.