«Оригинален фантастичен модел»

За онези наши читатели — а те не са никак малко, — които придирчиво следят издаваната у нас фантастика, името Волфганг Йешке не е непознато. В сборника „Фантастика от ФРГ, Австрия и Швейцария“ то се появи за първи път у нас над запомнящата се новела „Кралят и майсторът на кукли“. И ето издателство „Христо Г. Данов“ отново ни среща с него чрез най-хубавия му засега роман.

Не познавам лично този автор. Познавам го от няколкото делови писма, които сме си разменяли по различни поводи. Познавам неговата отзивчивост — веднага ми изпрати цял куп книги, когато го помолих да ми помогне при съставянето на гореспоменатия сборник. Познавам го като известно име сред радетелите за фантастиката в Европа. Той ръководи еднолично най-голямата западногерманска библиотека за фантастика, издавана от известното мюнхенско издателство „Хайне“. Отделно съставя ежегодни алманаси от световната фантастика, а заедно с американците Фредерик Пол и Робърт Силвърбърг поддържа голямата библиотека „Титан“, посветена на световната класика в този жанр. И го познавам още, разбира се, от творчеството му, а това според критиците било достатъчно.

В него Волфганг Йешке се изявява като прогресивно и съвременно мислещ автор, който притежава достатъчно от необходимата научна и художествена култура, за да създава научна фантастика на добро равнище. А като издател и пламенен деятел на жанра отдавна си е спечелил заслугата да се появяват все повече немски имена на тотално завладения от англоамериканската фантастика западногермански книжовен пазар, да намира подобаващото й се място и фантастиката на социалистическите страни.

В енциклопедиите на световната фантастика, където неговото име фигурира неизменно, биографичните бележки са кратки. Роден е през 1936 год. в Дечин, Чехословакия, но отраства в сърцето на Федералната република — край Вюртенберг. Пътят на образованието му изглежда странен и все пак е логичен за един днешен научен фантаст: отначало се учи за шлосер-инструменталчик, после завършва гиналия и следва германистика, англицистика и философия. А след топа се отдава на издателското дело и по-специално на фантастиката, когато през 1955 год. написва първите си разкази. Разказите му са превеждани в повечето европейски страни и веднага се открояват на фона на общо взето бедната количествено и качествено немскоезична фантастика.