Скъпи мой читателю, може би познаваш «Синьочервения Метусалем»? Съвсем сигурно, ако си на квартира във въпросното Университетско градче, или си пребивавал там като гостенин. Той беше жив символ на тамошната Алма матер. Никой не можеше да го отмине, без да го забележи, а който веднъж го видеше, бе невъзможно да го забрави.
Той живееше от кой знае колко семестъра на «Пфефергесхен» и следваше… да, кой ли би могъл да каже какво! На когото хрумнеше да го попита, той отговаряше с острието на шпагата и бе известен като опасен фехтовач.
В точно определена минута излизаше от къщата, в чийто партер китайският търговец на чай Йе-кин-ли притежаваше великолепно уреден магазин, минаваше по улицата, следван от ваксаджията си, завиваше надясно по «Хумболдтщрасе» и изчезваше зад вратата на «Приносителя на записа от Ниневия». Именно така наричаха студентите този често посещаван бирен локал. Също така точно на минутата го напускаше и се връщаше в жилището си.
Това се случваше три пъти дневно: преди обед, следобед и вечер, и то с такава редовност, че, съседите от «Хумболдтщрасе» и «Пфефергесхен» бяха свикнали да сверяват по него спрелите или неточните си часовници.
Един ден обаче те напразно очакваха неговата поява. Учудиха се, поклатиха глави. Когато не се появи и на следващия ден, започнаха да се замислят. На третия ден решиха да интервюират фрау Щайн — неговата хазайка, и узнаха по този път, че той си е предплатил наема за две години и после изчезнал. Къде? Това не се разбра. Беше взел със себе си и сина на хазайката. Тя вероятно знаеше целта на пътуването, ала по тоя въпрос не успяха да измъкнат нито думица — във всеки случай се касаеше за някаква тайна, чието разкриване предоставиха на бъдещето.
В онзи предиобед, в който Синьочервения Метусалем бе видян за последен път в «Приносителя на записа от Ниневия», самият той не подозираше, че няма да се върне следобед и дори за много месеци ще се намира далеч оттук.
Както обикновено той закрачи бавно назад по «Хумболдтщрасе» с важна мечешка походка, наслаждавайки се кротко на вниманието, което и днес по обичайному предизвикваше. А външността му действително беше доста фрапираща.
Комментарии к книге «Синьочервения Метусалем», Карл Май
Всего 0 комментариев