«При Пеещата вода»

Heigh-day! [1]

Каква изненада, когато днес пред мизерния блокхаус на Джоб Холърз скочиха от конете съвсем неочаквано най-малкият му брат Ралф, уестманът, когото не беше виждал от години, и една млада красива лейди. Джоб се измъкна бързо, за да се обеси със сила на врата на Ралф. Този прие прегръдката и каза:

— Дай една целувка и на Емили, олд бой [2]! От две седмици тя е моя жена и единственото дете на Бент Харисън, притежателят на сребърната мина «Клиър Ривър» (Чиста река). Разбрано?

Джоб остана на първо време безмълвен, но затова пък толкова по-високо възкликна после:

— Бент Харисън? Heavens! [3] Единственото дете на една сребърна мина, която предната година донесе чисти двеста хиляди долара, твоя жена? А ти — един беден дявол! Милейди, sister-in-law [4], това е една чудесна щуротия от ваша страна и аз ви казвам хиляди пъти «добре дошла»!

Той й залепи една шумна целувка, или по-точно едно млясване, по цъфтящата страна и отведе двамата във вътрешността на блокхауса, където бяха порядъчно «ръкостискани» от неговата почтена жена и четирите му деца, преди да се настанят на старите трикраки столчета.

Следобедът премина в размяна на новини. Настана вечер. Огънят в огнището извиваше пламъци от дървета, на масата се мъдреше грамадна стомна с джинджифилова бира и едва сега Джоб си дойде на въпроса, който отдавна лепнеше на устните му: как неговият брат, бедният скаут, се бе добрал до една толкова богата жена. Ралф се размърда с достойнство, кимна любвеобилно на своята Емили, на което от нейна страна му бе отвърнато радушно, и отговори:

— Намирахме се там горе в планините Бигхорн, на едно място, наречено от индианците Кай-п’а, Пеещата вода. И това стана по следния начин.

Навярно знаете, че Йелоустоунският национален парк вече не е кръстосван само от дръзки ловци и трапери, а в последно време стана една често посещавана от пътешественици местност. Сегиз-тогиз можеш да ги срещнеш дори на цели компании, сред които се намират и лейди, проявили желание да се запознаят с чудесата на национален парк. Тези хора най-често си нямат понятие за опасността, която витае понякога над тях.