Фридрих II се бе възкачил на трона на Прусия. Той водеше политиката си според каноните на изпълненото и до днес с тайнство «Завещание на Великия курфюрст». Най-напред отправи взор към един пакт на неутралитет с Франция. За тази цел през 1755 година изпрати барон Фон Лангенау до Версай, за да настрои Людовик XV благоприятно за своите планове.
Баронът беше още млад, наистина, но притежаваше абсолютното доверие на своя крал, а и усилията му бяха увенчани с такъв успех, че следваше да се очаква едно скорошно подписване на договора. Днес отново бе поканен на аудиенция във Версай и беше дошъл с карета от Париж, за да доведе по възможност задачата си с едно последно решение докрай.
Не приближи до самия дворец, а нареди на кочияша да спре на доста голямо разстояние от него и слезе. След това се отправи незабелязано пеша към оградата и закрачи покрай нея, докато стигна една порта. Там се прокашля полугласно. В ключалката незабавно изщрака ключ, вратата се отвори отвътре и той се озова пред една дама, чиято красота бе от естество, напълно обясняващо една такава необичайна стъпка.
— Амели!
— Шарл!
Той взе малката й ръка, наведе се и нежно целуна върховете на пръстите на копринената ръкавица.
— Хиляди благодарности, ma belle amie [1], че бяхте толкова добра да изпълните молбата ми! Ще заключите ли портата?
— Да, ще я заключим, mon ami [2]. Невъзможно е да се явите без карета на площадката за коли и следователно трябва да минете през парка. Вярно, с изпълнение на желанието ви аз се излагам на голяма опасност, защото кралят тъкмо сега се разхожда на посоченото място, но ми се струва уместно да ви информирам за успеха на моята дейност преди разговора ви с владетеля.
— Значи наистина сте регистрирали успех, Амели? — попита той, като улови ръката й и свърна в една странична пътека.
— Така е, макар и не в посоката, към която насочихте моето внимание. Наистина, леля, в качеството си на приятелка и първа придворна дама на маркиза Дьо Помпадур, не е без влияние при нея, а и ma chere tante [3] ме обича твърде много, за да ми откаже едно изпълнимо желание, но… но…
— Е, скъпа моя, но… но…
Комментарии к книге «Омагьосаната вода», Карл Май
Всего 0 комментариев