«Речния дракон»

Китай!

Най-чудната страна на Изтока, огромен дракон от земя, който къпе назъбената си опашка в дълбокия неизвестно колко океан, едното крило на който бие в ледените области на Сибир, а другото — във влажните джунгли на Индия, и който, блъскан от яростен тайфун край морския бряг, се изкачва на запад над шумящи реки, обширни езера, над хребети и долини, за да издигне главата си на най-високия гигант и да пие от водите на Манасо-ровар — ще дръзна ли да те приближа и ще мога ли да издържа с варварското си око твоя враждебен взор на базилиск!

Най-големи народе на земята, която наричаш «Чунг-хооа» — «Средно цвете», — мога ли аз, нищожното червейче, да спра върху един лист от него, за да издиря блаженствата на неговия мирис?

Свещени и всемогъщи Тиен-дзе, Сине на небето, императоре на Китай, при нозете на когото повече от четиристотин милиона хора лежат в праха и те боготворят, позволяваш ли ми да стъпча с нечистия си крак единия крайчец на твоя килим? Аз не съм от страните на онези, които дойдоха при теб с меч и барут, за да натрапят на твоите чеда отровата на опиума, да завладеят градовете ти и да казват на твоите войници, които носят на гърдите си парченца плат с надписа «Пингс», че са страхливци.

Напротив, аз произхождам от страната на Тао-це, което ще рече «Синовете на разума», където се възхищават от твоето великолепие, славят твоето величие и не желаят друго, освен блясъка на твоята мъдрост да свети в мир и над техните глави!

След като свалихме на самоаския остров Уполу Потома ловеца от Таити, любимата му Перейма, брат му Потой и слугата Омби, а също и капитан Робърт от кораба «Посейдон» и неговия екипаж, останахме няколко дни на котва, а сетне минахме край «Елисавета Тараена» и отплавахме за Бонинските острови.

Познава ли любезният читател от оскъдните пътеописания или поне от картата на света красивата островна група, която е с бляскаво бъдеще и ще процъфтява поради засилената морска търговия между Калифорния и Китай? Самотната, скрита във Великия океан водна фея ще бъде докосвана винаги от един от най-големите морски пътища, ще печели богатства и слава, но в същото време за съжаление ще губи поетичния чар на самотното си спокойствие, който привлича не един мореплавател, наситил се на китолова в Далечния север и устремил се към благодатната зеленина на сушата.