«През дивия Кюрдистан»

2245

Описание

През дивия Кюрдистан продължава пътуването в Ориента на Кара бен Немзи с Халеф и скучаещия сър Дейвид Линдси. Тяхното следващо приключение е: Амад ал Гандур, синът на шейха Мохамед Емин, техния гостоприемник трябва да бъде освободен от крепостта в Амадие. «През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).



5 страница из 325
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Свел поглед, шейхът гледаше замислен пред себе си. Виждах, че вътрешно се съпротивлява срещу отстъплението в долината Идис. Оставих му време сам да вземе решение. Най-сетне с несигурен глас той каза:

— Ефенди, ти смяташ ли ме за страхливец?

— Не. Знам, че си храбър и безстрашен.

— И какво ще си помисли Али бей?

— Той е на моето мнение, също и мир шейх ханът.

— А другите джесиди?

— Известна им е славата ти и знаят, че няма да избягаш от неприятеля. Можеш да се осланяш на това.

— А ако поставят смелостта ми под съмнение, ще ме защитиш ли? Ще кажеш ли пред всички, че съм отишъл с жените към Идис само за да ти се подчиня?

— Ще го кажа открито навсякъде.

— Е, добре, ще направя каквото ми предложи!

Мохамед Емин отмести кремъклийката си с въздишка и отново се загледа към долината, която започваше да потъва в сенките на нощта.

Мъжете, отишли в Идис, се върнаха обратно. Те се движеха в колона, която се разпръсна пред нас.

После откъм гробницата на светеца прозвуча залп и в същото време при нас дойде Али бей и каза:

— При гробницата започва голямо празненство. Никога чужденец не е присъствал, но мир шейх ханът ми разреши да ви поканя от името на всички свещеници.

Без съмнение това бе голяма чест за нас. Шейхът на хадедихните обаче отказа:

— Благодаря ти, но на мюсюлманина му е забранено да присъства на поклонението пред някой друг освен Аллах.

Мохамед Емин беше мюсюлманин. Само че можеше да откаже и по друг начин. Той остана, а аз последвах бея.

Когато излязохме от къщата, пред нас се разкри странна, неописуемо красива гледка. Докъдето се простираше долината, блещукаха светлини — под и на дърветата, долу по водата и на всяка скала по възвишенията, около къщите и по площадките. Най-голямо оживление цареше около гробницата на светеца. От вечния огън на гроба мирът беше запалил главня и крачеше с нея към вътрешния двор. От главнята шейховете й кавалите палеха факлите си, от които пък факирите запалваха своите и накрая всички се отправиха към полето. Хиляди прииждаха насам, за да се пречистят на свещения огън.

Комментарии к книге «През дивия Кюрдистан», Карл Май

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства