Свел поглед, шейхът гледаше замислен пред себе си. Виждах, че вътрешно се съпротивлява срещу отстъплението в долината Идис. Оставих му време сам да вземе решение. Най-сетне с несигурен глас той каза:
— Ефенди, ти смяташ ли ме за страхливец?
— Не. Знам, че си храбър и безстрашен.
— И какво ще си помисли Али бей?
— Той е на моето мнение, също и мир шейх ханът.
— А другите джесиди?
— Известна им е славата ти и знаят, че няма да избягаш от неприятеля. Можеш да се осланяш на това.
— А ако поставят смелостта ми под съмнение, ще ме защитиш ли? Ще кажеш ли пред всички, че съм отишъл с жените към Идис само за да ти се подчиня?
— Ще го кажа открито навсякъде.
— Е, добре, ще направя каквото ми предложи!
Мохамед Емин отмести кремъклийката си с въздишка и отново се загледа към долината, която започваше да потъва в сенките на нощта.
Мъжете, отишли в Идис, се върнаха обратно. Те се движеха в колона, която се разпръсна пред нас.
После откъм гробницата на светеца прозвуча залп и в същото време при нас дойде Али бей и каза:
— При гробницата започва голямо празненство. Никога чужденец не е присъствал, но мир шейх ханът ми разреши да ви поканя от името на всички свещеници.
Без съмнение това бе голяма чест за нас. Шейхът на хадедихните обаче отказа:
— Благодаря ти, но на мюсюлманина му е забранено да присъства на поклонението пред някой друг освен Аллах.
Мохамед Емин беше мюсюлманин. Само че можеше да откаже и по друг начин. Той остана, а аз последвах бея.
Когато излязохме от къщата, пред нас се разкри странна, неописуемо красива гледка. Докъдето се простираше долината, блещукаха светлини — под и на дърветата, долу по водата и на всяка скала по възвишенията, около къщите и по площадките. Най-голямо оживление цареше около гробницата на светеца. От вечния огън на гроба мирът беше запалил главня и крачеше с нея към вътрешния двор. От главнята шейховете й кавалите палеха факлите си, от които пък факирите запалваха своите и накрая всички се отправиха към полето. Хиляди прииждаха насам, за да се пречистят на свещения огън.
Комментарии к книге «През дивия Кюрдистан», Карл Май
Всего 0 комментариев