«Корабът на чумата»

2923

Описание

В поредица от романи Клайв Къслър разказва за приключенията на „Орегон“, потаен кораб, напълно рухнал отвън, но обзаведен с последните оръжия, техника и разузнавателно оборудване. Управляван от екстравагантния еднокрак Хуан Кабрило и екипаж от бивши военни и шпиони, корабът е частно предприятие, предоставяно на всяка правителствена агенция, която може да си го позволи. Екипажът тъкмо е приключил строго поверителна мисия срещу Иран в Персийския залив, когато се натъква на пътнически параход, изоставен в морето. Стотици трупове лежат на палубата му, а когато Кабрило се опитва да разбере какво е станало, експлозия унищожава кораба. Едва успял да спаси собствения си живот и живота на единствената оцеляла пътничка, Кабрило се озовава хвърлен в опасна загадка. Изправя се срещу култ, който крои чудовищен план за унищожението на човечеството… план, който може би е прекалено късно да бъде спрян. „Корабът на чумата“ е морско пътешествие с високи залози, което за пореден път доказва, че Къслър е най-добрият разказвач в бизнеса. Ню Йорк Пост

1 страница из 327
читать на одной стр.

Настроики

Фон текста:

Текст
Текст
Текст
Текст

Аа
Roboto
Аа
Garamond
Аа
Fira Sans
Аа
Times

Клайв Къслър, Джак Дю Брул Корабът на чумата

Най-голямото преразпределяне на богатства в човешката история вероятно е станало, когато чумата покосила една трета от европейското население. Уедряването на обработваемите земи повишило стандарта на живота не само на собствениците, но и на наемните работници. Същата тази чума разчистила пътя на Ренесанса и затвърдила доминиращата роля на европейската цивилизация в света.

д-р Лайдъл Купър („Размножаваме се до смърт: как пренаселването ще унищожи цивилизацията“, 1981)

Баренцово море

северно от Норвегия

29 април 1943 г.

Бледа пълна луна висеше на хоризонта. Светлината й блестеше на повърхността на Ледовития океан. Зимата още не бе отстъпила на пролетта. Слънцето още не се беше показвало тази година. Оставаше си скрито зад извивката на земята, бледо обещание, което едва се появяваше зад линията, където небето се срещаше с морето. Щеше да измине още месец, преди напълно да се покаже, а през есента щеше да изчезне отново. Такъв беше странният цикъл на деня и нощта на арктическия кръг.

Поради местоположението си далеч на север Баренцово море би трябвало да е замръзнало и недостъпно през по-голямата част от годината. Но то беше благословено с топли води, носени от Гълфстрийм. Точно това мощно течение правеше Шотландия и северните части на Норвегия обитаеми, прочистваше Баренцово море от леда и го поддържаше проходимо дори в най-страховитите зими. Поради тази причина оттук минаваше основният маршрут на товарите военно оборудване, пренасяно от неуморно работещите заводи на Америка към воюващия Съветски съюз. И също като много други подобни морски пътища — като Английския канал и Гибралтарския пролив например, се бе превърнал в нещо като задръстена магистрала и ловна територия за вълчите глутници на Kriegsmarine1 и бреговите Schnellboots — бързите кораби за торпедни нападения.

Неслучайно разполагането на немските подводници бе планирано с предвидливостта на подреждащ фигурите си гросмайстор. Събирана бе и най-незначителната информация за силата, бързината и местоназначението на корабите, плаващи в северните части на Атлантическия океан, за да се подготвят подводниците за нападение.